Та Господинов с преводачката са получили международната награда Букър, а не наградата Букър както ни убеждават.
Точно тази награда е учредена 2015 г. За книги, написани и/или издадени на английски език в Англия.
Там някъде покойният Владо Трендафилов беше писал, че българските автори вече пишат на такъв български език, който лесно да се превежда на английски (както сами разбирате, това не е езикът на Радичков или Миряна примерно).
Уточнението е за тези колеги форумци, които споделиха, че трудно четат Господинов, недоумяват за какво и кого е написан "Естествен роман", а най-вече за Змейко и цитатът, който приведе.
Както и за тези, които препоръчват да се радвам, че българин бил удостоен...
Ако някой още не е схванал - атаката срещу езика е най-гибелната атака срещу българското в нас. Защото "езикът е дом и битие на човека". И тази атака срещу езика свещен на нашите деди, ако сте внимавали, не може да не сте забелязали, тече от 90-те, особено срещу Вазов естествено, чийто език бил неразбираем за дечицата, и непрекъснато и до момента срещу класическите ни автори, все повече избутвани от разни политкоректници с все повече проценти сиво (този със сивото беше натресен да избира репертоара на Народния театър по едно време) в езика си. Да не говорим за медийния "език".
Затова,
прости Принце, си позволих да повдигна темата тук - тя не е литературоведска. Битката за езика е битка за Смисъла, за идентичността ни на българи, неслучайно в "И сега?" я повдигнах, защото все повече ме тревожи въпросът "А после?"
