Казват, че всеки народ си заслужава съдбата. Има и друга мисъл, че всеки кове собствената си съдба. Тя важи и за народите. Съдбата е сложна съвкупност от външни и вътрешни, случайни и закономерни, наследствени и придобити фактори, резултат от взаимодействието на всички участници в събитията, които могат да бъдат милиони. Като жител на морски град, нека направя морска аналогия. Повечето от тези милиони участници могат да се оприличат на морските вълни в човешкото море. Това са пасивните участници, които съдбата влачи. Стихията! Останалата малка част (активните участници) могат да се оприличат на моряци в кораб, който се носи по вълните. Те често удрят безмилостно кораба и се мъчат да го залеят и обърнат. Добрият корабостроител не се оплаква от вълните, а строи здрави кораби, които да устоят на това въздействие. Добрият моряк също не се оплаква от вълните, а командван от капитана, управлява кораба така, че да минимизира щетите от вълните по него. Прави дори неща като изливане на бурета с масло в морето, за да увеличи повърхностното напрежение на водата и така да намали силата на вълнението. И т.н. С вълните е на "ти"!
Понеже съм пътувал с кораб по река Дунав и съм минавал през шлюзовете "Железни врата", нека направя и речна аналогия. Както добрият инженер може да насочи и да променя дори течението на реките, така и добрият водач може да насочи и променя живота на народите. За целта и в двата случая трябва познаване на природата на водата и терена и добър план. Такъв беше случаят и с най-великото постижение в историята на нашия и други народи – изграждането на социалистическото общество. За съжаление не разбрахме добре природата на това ново ръкотворно общество и не поддържахме добре сложните му съоръжения, та оставихме стихиите да го разрушат.
Мисълта ми е, че да, народът, особено днешният, е прост, невеж, користен, късоглед и т.н. Но не бива да оправдаваме бездействието си с него ("с този прост народ нищо не става"). Става то, става, но трудно, мъчно, бавно, с големи, и то общи усилия! Затова – "прави, каквото трябва, пък да става каквото ще!" И баналното – "сговорна дружина планина повдига!" Това, което не може всеки сам, могат да направят много хора заедно. Само не трябва да си пречат, а да работят заедно по обща кауза.