Кирчо, Кокорчо и Бойко Борисов погребват Трети март за кефа на партньора си Ахмед Доган (от Недялко Недялков)
Колкото и да се мъчи евроатлантическото парламентарно мнозинство не може да изтрие от паметта на българите спомените и признателността ни към руския народ. Православен по потекло и българин по етнос не може да бъде русофоб.
МАЛКО ИСТОРИЯ
1902 година
По повод 25 годишнината от Шипченската епопея цяла България се готви за тържественото й отпразнуване. Носят се слухове, че за тържествата ще пристигне лично руският цар. От Дебелец до Дряново големи групи работници разширяват тясното и разровено шосе, по което се очаква да мине царят.
Царят не идва, но изпраща да го представляват великият княз Николай Николаевич и авторът на Сан-Стефанския договор граф Николай Игнатиев.
Тържествата започват през септември с маневри, приеми и речи.
Сред русенци упорито се говори, че на връщане за Русия граф Игнатиев ще минел през Русе, откъдето с княжеската яхта ще отпътува за Рени. Започват приготовления. В края на септември графът наистина пристига. Очевидец споделя:
„Градът се изпразни, улиците към гарата се задръстиха от свят. Гръмко и нестихващо „ура” обхвана всички и понесе над града ентусиазма, избликнал от глъбините на народната душа. Бурните възгласи бяха прекъснати само един път и то от гробно мълчание. Граф Игнатиев произнесе кратка реч, която завърши с възгласа: „Будет Сан-Стефанская Болгария! Будет!”
Дни под ред се разказваше как и от кого бил посрещнат граф Игнатиев. От тия разкази узнахме, че когата гостенинът седнал в приготвената му каляска, народът разпрегнал конете и я поел през гъстия шпалир от посрещачи.”