Ако зависеше от мен, не бих издигнал Паметник на Съветската армия като тоя в центъра на София. Размерите му и помпозността ми идват в повече. Бих направил нещо далеч по-скромно - като този зад Кремълската стена , на който пише "Името ти е неизвестно. Подвигът ти е безсмъртен".
Скромен , като неизвестния съветски войник, дал живота си в битката срещу кафявата чума. Скромен, като обикновената руска жена Епистиния Степанова, изгубила осем сина в тая битка.
Само че паметникът е такъв, каквто е. По-точно такъв, какъвто са го замислили и създали нашите предци - журналисти, съдии, функционери на БКП, дипломати, активни борци против фашизма, служители от Народната милиция и висши ръководители на ДС.
Така са изразили своята признателност дядото, бащата, чичото и майката на Васил Терзиев, дядото на Лиляна Павлова, бащите на Евгени Дайнов , на Николай Младенов, на Ивайло Мирчев, на Росен Плевнелиев, на Бойко Борисов, на Румяна Бъчварова, на Момчил Дойчев, на Галина Събева, майките на Иво Инджев и Христо Иванов.
Такъв Паметник са издигнали, това са ни оставили в наследство. И наш дълг е да опазим това наследство.
Да опазим Паметника!
За да опазим Паметта!