За тези избори предпочетох да експериментирам и направих един финт в последната минута като вместо да гласувам по идеологически съображения, гласувах по технически такива.
Демек пуснах една белязана карта в избирателната кутия. Сега разглеждам протокола и се наслаждавам на резултата от експеримента.
С подписите на председателката, замката и съклецарката, белязаната карта е отчетена, впоследствие зачеркната, като при това не фигурира нито като недействителна бюлетина, нито като действителна такава.
Утре ще отнеса експерименталния си спесимен към по-компетентни в аркана обскурата на този аспект от изборната магия, но отсега предвкусвам малък СЕИР
Като недосетливец, от горното разбрах само, че си намерил крайно неподходящ момент за експерименти. Друг съфорумец пък, който вече доста рядко се явява тук за сметка на Дачковите "Гласове", за да не се презира, взел, че пуснал глас за МЕЧ. Ей, хора, какво става?! Не случайно след известно двоумене Костадин Тодоров Костадинов беше решил да сложи девиз на отминалата кампания "Стига експерименти!" вместо "35 години стигат", който ще бъде на следващата (разбира се, ако годините не станат 36 или повече). Преди влизане в битка не си чоплим носа и не се почесваме там, дето не ни сърби. Съсредоточаваме се, уговаряме се с другарите си как да действаме и тръгваме! А нашата битка беше завчера. Оня ден. Позавчера. Третьего дня. А не вчера и не днес. Тогава беше решителният момент. Тогава!
Като резултат на подобни действия, умножени по няколко десетки хиляди, "Възраждане" ще има трима народни представители по-малко от предното НС. Представете си колко щяха да имат, ако гласовете за мечове, величия и тем подобни бяха отишли при тях. Не че щеше да бъде достатъчно, но все по-друго си е. Защото понякога един глас в повече или по-малко решава. Т.н. "прагов ефект". Изразът "всеки глас е важен" е банален, но верен.
Не ми се сърдете, просто правя другарска критика, включително самокритика, защото и аз съм виновен за този резултат. Явно не съм бил достатъчно убедителен.
