Бъдещето техноментално ли ще е, феерично ли, или няк'во друго ?
Реалността е скъпа, виртуалната реалност все по-евтина.
И понеже всички мечтаят за все по-добър живот, а в реалността това е недостижимо за всички, дори поради това, че ресурсите на планетата не позволяват това, следователно това което е достъпно за малцина, другите могат да го получат само чрез виртуалната реалност.
Още Станислав Лем през далечната 1964 година се е досетил накъде отиват нещата.
Разделил го е на два етапа, фантоматика и цереброматика.
Фантоматиката вече чука на прага ни, но все още технологиите не са развити достатъчно за пълната и реализация. Но дори при пълната и реализация ще разбираме, че това не е истинска реалност, защото информацията за тази реалност ще постъпва чрез сетивата ни.
При цереброматиката сетивата ще минат на байпас, тоест информацията ще се подава направо в мозъка и тогава виртуалната реалност ще бъде неразличима от реалната.
Нещо като във филма Матрицата.
До цереброматиката ще достигнем, почти неусетно.
Отначало това ще са технологии преодоляващи физически дефекти, като загуба на зрение, слух, мирис, вкус и осезание. Вече има значителни постижения в тези области, особено при зрението. Това е най-вероятното бъдеще, ако човечеството оцелее.
Реален лукс за техноменталната класа и виртуален такъв, за прекариата.
Но само ако човечеството не се самоунищожи, защото за разлика от хищниците, като вълците например, ние нямаме изграден еволюционен механизъм, да не се избиваме помежду си. Ние сме много по-близо до овчето стадо, отколкото до вълчата глутница.
Овцете също като нас нямат такъв еволюционно изграден механизъм, за тях е излишен, понеже не са в състояние да си прегризат взаимно гърлата, за разлика от вълците.
Докато ние спокойно можем да се избием помежду си, благодарение на интелекта който ни позволи да създадем фантастични оръжия.