В кризисни времена изкуството търси съответните жанрове, похвати, изразни средства, езици, метафорично речено, за да изрази деформациите на човешкия свят. Навлизат мотивите за лудостта, за болестното - кризата на ренесасовия идеал ражда "Дон Кихот", "Крал Лир", "Макбет". Разочарованието от буржоазното общество актуализира темата за болестното, романтическата ирония, гротеската. С разколебаването на позитивизма на 19 век се появява ранният модернизъм - символизмът, импресионизмът и пр.
Първата световна война, това след Бел епок, разтърсва из основи представата за мястото на човека в света, за стойността на човешкото, за устоите на социалния ред, това е поколението, хвърлено от гимназиалната скамейка и студентските аудитории в невиждана, нечувана и безсмислена касапница. Нали не смяташ, че преживелите я ще рисуват, пишат като Вато примерно. Към това се прибавя и още по-стряскащата гражданска война, започнала още с Войнишкото въстание у нас, 23-та, 25-га... - в Русия, Германия, Финландия - друго. Ете на такъв свят - такъв авангард.