Аз съм горещ привърженик на кайзен, на еволюционната, а не революционна промяна. Защото при революционната обикновено (в името на доброто) се жертва настоящето, жертва се едно поколение. През изминалите 30-на години вече преживяхме една революция, която превърна стотици хиляди, ако не и милиони в парии, изхвърли ги извън играта и не им остави никаква надежда. Да се повтори това с още едно поколение ще бъде гибелно за България.
Така е. И добре си ме разбрал. Но положението на огромна част от хората в България е такова, че те не могат да си позволят да чакат еволюционната промяна да подобри качествено живота им. Това ги обрича на пожизнена нищета. Прекалено много време бе изгубено. И животът им изтича като пясък през пръстите пред очите им. Клише - агония без край или край на агонията - но за мнозина е горчивата истина на избора.
И като така, аз, все пак, бих заложил на иновацията. Проблемът при нея, според мен, е твърде повърхностното знание за това как е структурирана и как работи системата на българския социум днес. А иновацията изисква прецизност. Щях да река, че тук българската наука е в дълг, но няма да е напълно верно и честно да отправя този упрек. Защото има капацитет. Но той е изолиран, неразбран и неподкрепен. А в това вече вината е на властта.