...пак ще прощавате дългия текст, няма как да се редактира.
Дебели, грозни, апатични - амириканските военни си остават сериозна сила, посветила се да пази страната си, няма как да се отрече, нито да се забрави (и не бива).
Просто такива са задачите на всяка една армия (може би с изключение на нашата сегашна).
Ще се радвам ако някои от сънародниците ни е бил на парада или поне го е изгледал и иска да сподели ... имам чувството, че по някакви причини през последните месеци (години) състоянието на американската армия и възможностите им се подценява, незаслужено.
Ноември 2025
„Хайде, размърдайте се, момчета!“
Американската армия – апатия, затлъстяване и остаряла техника
В реч пред няколкостотин висши офицери, произнесена на 30 септември, американският министър на отбраната (всъщност вече на войната) подчерта неотложната нужда от „културна революция“ в армията.
От промяна, която следва да бъде насочена срещу ширещата се разпуснатост в редиците – затлъстяване, липса на тренировки, либерално схващане за разнообразието. Дали това, което предизвика гнева му, не е един провален парад във Вашингтон, преминал няколко седмици по-рано?
от Сет Харп
ВДЪХНОВЕН от видяното на миналогодишния 14 юли в Париж, или може би обзет от завист към впечатляващите военни паради в Москва и Пекин, президентът Доналд Тръмп нареди въоръжените сили на САЩ също да демонстрират мощта си пред своя върховен главнокомандващ, т.е. пред самия него. На 14 юни във Вашингтон се състоя грандиозен парад, с който бе отбелязана 250-годишнината от създаването на американската армия, а заедно с това и рожденият ден на Тръмп. Само че зрелището не оправдава неговите очаквания.
Още от сутринта чуждестранните туристи изглеждат доста по-многобройни от привържениците на MAGA („Да направим Америка отново велика“), което подсказва, че Тръмп не се радва на особена популярност.
На Националната алея във Вашингтон през целия ден вървят празненства в очакване на парада. На една от тревните площи 18 отбора военнослужещи мерят сили в състезание за физическа подготовка. Церемонията по награждаването води сержант-майор Майкъл Уаймър, ветеран от силите „Делта“, самият той участник в състезанието, заедно с четирима други високопоставени 50-годишни офицери. „Завършихме девети – не е нормално! Хайде, размърдайте се, момчета!“, иронизира Уаймър по адрес на по-младите участници. Леко закръглени, насядали сред публиката, те са потънали в пот и едва поемат дъх. Лошата физическа форма на американската младеж от години затруднява набирането на нови военнослужещи.
Малко по-нататък войници от 3-и пехотен полк, известен и като „Старата гвардия“, церемониално въртят пушки и щикове под вялите аплодисменти на групичка азиатски туристи, ветерани и почитатели на президента. Далеч от някакъв вид авторитарен спектакъл, какъвто левицата очакваше, събитието по-скоро предлага картина на политическа умора и апатия. Вместо да възвеличава огневата мощ на въоръжените сили, то неволно разкрива техния упадък, униние и остаряла техника.
Деспотичните амбиции на Тръмп и решимостта му да използва армията, за да постигне целите си, несъмнено будят тревога. След като известно време обмисляше идеята да намали военния бюджет наполовина, той внезапно направи обратен завой и предложи увеличение до над 1000 милиарда долара (866 милиарда евро) за финансовата 2026 година (от 1 октомври 2025 до 30 септември 2026) – значителен скок спрямо гласуваната година по-рано и без друго колосална сумата от 895 милиарда долара.
От близо 7-те хиляди войници, пристигнали за парада, мнозина са от най-голямата военна база в страната – „Форт Браг“ в Северна Каролина, сърцето на американските специални операции. Именно там са създадени „зелените барети“, там се намира и 82-ра въздушнодесантна дивизия – ключов участник в десанта в Нормандия, както и няколко подразделения, специализирани в тайни операции, като силите „Делта“. Тези елитни войници, разгръщани от десетилетия по периферията на войните, водени под американска егида (в Ирак, Сомалия, Сирия и Йемен), никога не са изглеждали толкова изцедени.
Слабости и провали
ЧЕТИРИ дни преди парада във Вашингтон Тръмп произнася реч във „Форт Браг“ пред публика от подбрани здравеняци. Не са допуснати войници с наднормено тегло или със съмнителни политически симпатии. При управлението на Джо Байдън базата за кратко е преименувана на „Форт Либърти“, но Тръмп отменя промяната веднага след завръщането си в Белия дом. „Името е „Форт Браг“! И винаги ще бъде „Форт Браг!“, вика той към ликуващата тълпа. И продължава:
„От два и половина века насам нашите войници се хвърлят в пламъците на битките и унищожават враговете на Америка. Нашата армия е сривала империи, разтърсвала е царе, сваляла е тирани и е преследвала дивашки терористи чак до портите на Ада. (…) Целият свят се страхува от нея и тя няма равна на себе си на планетата“.
Модерната американска армия обаче е много по-слаба, отколкото си мислим, когато слушаме хвалбите и гледаме разточителните разходи на Пентагона. Във всички големи войни, които САЩ са водили след 1945 г., с изключение на тази в Залива (1990–1991), те или са губили, или са се проваляли в постигането на обявените цели. И тази безпомощност сякаш расте пропорционално на увеличаващия се военен бюджет. Няма нужда човек да се връща чак до провала във Виетнам, или до провалите в Ирак и Афганистан, за да се убеди в това: само месец преди юбилейния парад американските сили претърпяха унизително поражение в Йемен – една от най-бедните страни в света (вж. статията „САЩ срещу хутите – 0:1).
Празненствата на 14 юни дават поне едно обяснение за това: остарелите оръжия, с произтичащите от този факт последици за бойната ефективност и човешките загуби. На откритите площи военни и производители показват на публиката подбрани оръжия, боеприпаси и екипировка. Например карабината M4 – вече остарял модел, който постепенно ще бъде заменен от M7, разработван в армията от 2019 г. Само че, както почти всички нови продукти, и този е по-голям, по-тежък, по-сложен, по-малко надежден и по-скъп от предшествениците си.
В съседство компанията „Бел“ представя своя MV-75 – летателен апарат с накланящи се ротори, предвиден да замени хеликоптерите Black Hawk, въведени още през 1979 г. „Бел“ е и производител на друг подобен летателен апарат – Osprey, толкова опасен, че името му постоянно е на подбив сред военните. Планирано е производството му да бъде прекратено през 2027 г., но около 400 самолета все още са в експлоатация, главно във военноморските сили, където ужасната му репутация бе допълнително опетнена от серия катастрофи: в Норвегия през март 2022 г. (четирима загинали), в Калифорния през юни същата година (петима), в Австралия през август 2023 г. (трима) и край Япония през ноември същата година (с осем жертви). Ден след поредната трагедия Пентагонът и японското правителство взеха решение временно да приземят изцяло флотите си. На щанда на компанията обаче директорът по връзки с правителството уверява, че Osprey, чиято цена е около 90 милиона долара, е по-безопасен от останалите американски военни самолети.
Сухопътните войски също губят традиционни хеликоптери (Black Hawk, Apache и Chinook) с безпрецедентна честота. Само за две години 19 военнослужещи са загинали в най-малко 24 инцидента, сред които и най-смъртоносният авиационен случай в САЩ след 2001 г. – сблъсъкът над Вашингтон между хеликоптер Black Hawk и регионален пътнически самолет на 29 януари 2025 г.
Следват сухопътните бойни машини. От другата страна на еспланадата се вижда бронетранспортьор Bradley – бойна машина на пехотата, въведена на въоръжение през 1981 г. Въпреки безбройните ѝ слабости – тежка, масивна, шумна и лесно забележима, трудна за управление и чудовищно скъпа – милиардите долари, изразходвани до днес, за да се намери неин заместник, се оказват похарчени напразно. От стотиците Bradley, които САЩ предоставиха на украинските въоръжени сили, много бяха унищожени още в катастрофалната контраофанзива при Запорожие през 2023 г., а част от останалите впоследствие бяха пленени или унищожени от руснаците.
Накрая идва моментът хората да се отправят към Constitution Avenue, за да наблюдават парада – своеобразна хронология на американската военна история, с униформи и бойни машини от различни епохи. След революцията и нейните триъгълни шапки, след Гражданската война и нейните покрити фургони, напред излиза рота парашутисти с метални каски и ботуши тип „Пършинг“, за да напомни за Първата световна война. Войната във Виетнам е представена от войници на 101-ва въздушнодесантна дивизия от „Форт Кембъл“, Кентъки – друга американска база, както и „Форт Браг“, където рискът да умреш от свръхдоза е по-висок от средния за страната.
Какофония от електрически китари известява един от „кулминационните моменти“ на спектакъла – онази сцена, в която след терористичните атаки от 11 септември въоръжените сили се впускат в глобална война. Само че по булеварда се точи скучна колона от остарели машини. Това само показва доколко изчерпан откъм идеи е военно-промишленият комплекс, натъпкан с пари и галеник на Конгреса, в какъвто и състав да е той. Танковете Abrams, въведени още през 1980 г., се движат тежко, с тракащи вериги, оглушителен шум и изпарения от керосин; от люковете се подават войници, които поздравяват публиката. Още един пример за изключително скъпа и трудна за поддържане машина. Дъждът и мъглата не ѝ понасят, дори любителски дрон с експлозиви може да я повреди. Украинците предпочитат да я използват неподвижно, като стационарна огнева точка. След Abrams се появяват Stryker – осемколесни бронетранспортьори, чиито първи изяви във войната в Ирак не са оставили добро впечатление: „Отлична бойна машина, шегуват се войниците, стига да се движи по асфалтов път, в сухо време – и без да воюва“.
Безкрайни войни
ОТПУСНАТ на стола си и с мрачен поглед, Тръмп не изглежда много по-запленен от публиката на това тъжно шествие. Що се отнася до държавния секретар Марко Рубио, той се прозява демонстративно, небрежно подпрял лакът на облегалката на стола. Появата на взвод „зелени барети“ леко съживява тълпата. За разлика от предишни формации, които представят лице, толкова разнообразно, колкото това на самата Америка, тук почти всички „зелени барети“ са високи бели мъже с квадратни челюсти.
След час и половина парадът угасва, човек не може да каже кога точно е приключил. Избирателите на Тръмп, видени по-рано през деня, изглеждат умерено въодушевени от неговия милитаризъм и външната му политика. Те не са наивни. Знаят – както и останалата част от обществото, – че войните срещу тероризма са грешка, основана на лъжи и завършила със скъпи, дори катастрофални поражения. Това обаче няма да попречи на САЩ да започнат нови – и да ги изгубят. Както казва Байдън през 2024 г. за въздушните удари срещу Йемен, които е наредил: „Спират ли те хутите? Не.
Ще продължат ли? Да“.
