Не ги разбирам учените - намекват, че пубертетът трае до 32 годишна възраст?
Не им вярвам!
...даже Кеймбридж не е това, което беше по наше време, мдаааа .... Бепе?
-------------------
Невролози от Университета в Кеймбридж проведоха проучване и откриха, че мозъкът преминава през пет различни етапа на развитие през целия живот, като ключовите етапи могат да бъдат измерими с растежа, съзряването и стареенето, съобщава The Independent.
Проучването е публикувано в списание Nature Communications.
В своя експеримент те са изследвали мозъците на близо 4000 души - от бебета до възрастни участници до 90-годишна възраст - използвайки дифузионно-магнитен резонанс. Едно от най-изненадващите открития е, че младостта, която започва около 9-годишна възраст, завършва в началото на 30-те години на човек.
Учените са определили количествено организацията на мозъка, използвайки 12 различни показателя, включително ефективността на невронните връзки, степента на тяхната сегрегация и степента, до която мозъкът разчита на централни хъбове или има по-дифузна мрежа от връзки.
„Разбирането, че структурното развитие на мозъка не е въпрос на постепенна прогресия, а по-скоро една от няколко важни повратни точки, ще ни помогне да определим кога и как неговите връзки стават уязвими“, отбеляза професор Дънкан Астъл, изследовател по невроинформатика в Университета в Кеймбридж и старши автор на изследването.
Общо учените са идентифицирали пет основни периода от живота на мозъка, базирани на изблици на мозъчна активност по време на адаптация и придобиване на нова информация. Тези изблици следват определен модел.
Според учените човешкият мозък е в детския етап от раждането до 9-годишна възраст. Младостта продължава от 9 до 32 години, зрялата възраст се определя като период от 32 до 66 години, ранното стареене настъпва от 66 до 83 години, а късното стареене настъпва след 83-годишна възраст.
„Не твърдим, че хората около 30-годишна възраст ще се държат като тийнейджъри или че мозъците им ще приличат на тези на юношите.“ „Говорим за модел на промяна“, обясни Алекса Мусли, един от авторите на изследването.
Тези открития биха могли да помогнат за идентифициране на рискови фактори, свързани с психични разстройства, които най-често се проявяват в юношеска възраст.
