Ми то си имало темичка! Само ако може с гвоздейчето да я закача, че ми пада в пространството!
Ще ми се да отворим темичка, вид класьор, за древни, забравени манджи, с които да изненадваме децата понякога. Онзи ден майка ми ме присети за на баба ми "волските езици", при готвенето на които не е пострадал ни един вол. (Все пак днес май е денят, в който се почита домашния добитък, та...)
Вземате патлИджани, нарязвате ги максимум на три части по дължина и ги цепвате почти до края, ама да остане малко захванатко между двете филии. Както си му е ред, солите, отцеждате, измивате, оставяте да се отцедят. Бъркате извара със сирене и малко яйце, ама само колкото да се съединят.
Пържите патлИджаните в оливия, ама много, сега му викат фритюрник, тогава си беше тенджера с олио. Пържите почти до изпържване, ама не ги зачервявате особено и хептен да не станат хрупкави. Пълните между двете филии със сместа от яйца, сирене и извара. Закопчавате с клечка за зъби, от дървените (това за четящите дечица, които знаят само за пластмасовите), правите двойна панировка и пържите вече до порозовяване. После на сито или хартия за да се махне излишното олио. Вадите дискретно клечката (ако можете, иначе предупреждавате гостите за наличието на "кости" в езика) и сервирате. Обикновено народът си иска допълнително.