Yavor Dachkov:
Мислех си, че вчера Генчо Дайнов, Смилов и сайтовете на "Америка за България" аха да излязат със заглавия "Пригожин е радост", но за малко се размина, но не и съвсем. Нещата приключиха бързо и минаха на косъм, но все пак - умните и красивите заложиха на един главорез, осъждан криминал за кражби и взлом още по комунизма и екстатичен олигофрен-герой от Бахмут, защото само луди могат да бъдат герои в това безумие, но не заложиха на Путин, който е легитимен президент на значителна страна (меко казано) от 23 години, който говори немски и английски, и който по всичко личи е най-подготвения световен лидер в собствената си професия на политик и държавник. За друг не се сещам сега. Си Дзинпин има още да го догонва, но там все пак зад гърба му стои много по-голяма маса от хора. Путин е европеец по дух. Той е в православната традиция. Ходи на изповед и се причастява. От горчив опит се пазя да не го идеализирам за себе си, но мисля, че е изумително явление. От 23 години във властта направи следното - елиминира олигарсите, които го изтикаха на власт, за да им бъде кукла на конци, преведе Русия от елциновия (също и български от 90-е) разпад към съзидателност, направи буфери около страната си срещу джихадистите (войната в Чечня беше жестока, но умна и изключително стратегическа), справи се с олигарсите след Березовски, които останаха на терена - едни като руския вариант на Прокопиев Ходорковски (прати в Сибир за назидание и отрезвяване), други като Абрамович, Потанин и прочие използва, но дистанцира, когато му дойдѐ времето и се отнесе цивилизовано към тези откровени бандити. Между другото изкара няколко външни и вътрешни кризи, стабилизира Русия по времето на война с целия западен свят, а според МВФ нейната икономика расте, докато европейската е в рецесия, дава изумителни многочасови интервюта на живо, в които всякакви хора му задават всякакви критични въпроси и отговаря компетентно и без комплекси, балансира между всякакви руски изроди и могъщи лобита да му се качват на главата и да искат нещо от него по всякакви поводи и на всичкото отгоре води жизненоважна и спасителна (за пореден път) за Русия война с целокупното НАТО (без Турция) и целокупния Запад. Същевременно изгражда алтернативен световен център на властта с Китай и БРИКС. В този контекст му излиза Пригожин с войската и му крещи по тик ток, че ще си е....майката, ако не уволни Шойгу, който е антропологично копие на Пригожин, а двамата са едно и също от гледна точка на лидерската макрорамка. Дори това не извади Путин от равновесие. Той е някакъв робокоп на политиката, което няма нищо общо с неговите лични качества. Всеки нормален човек на неговото място щеше да е приключил още със сблъсъка си с покойния олигарх Борис Березовски, който го направи президент преди 23 години. Мисля, че в политически аспект Путин е ръжен, срещу който не трябва да се рита и той има своята роля в днешния контекст. Това, че от 23 години е президент в демократичен мейнстрийм все пак казва нещо. Вътрешно се дърпам да го кажа, но мисля, че Путин е изумително политическо явление на 20-и век до този момент. Толкова е добър, че ме хваща страх. Най-голямото ми притеснение за него е да не свърши като Денерис Таргериен, която от съвсем справедлив гняв към несправедливостта на този свят, го изпепели, макар и на кино в "Игра на тронове". Моят ужас е свързан с прекалената ни близост до това развитие и то не заради Путин, а заради готовността на Зеленски и Украйна да четат американското аутокю и да влизат в роля до края на света ( в буквалния смисъл на думата). Главната ми мисъл за този пост бе свързана с омразата на либералите към Путин и готовността им да подкрепят един откровено луд, за мен сърцат и симпатичен въпреки всичко потресен, човек с излъчването на Георги Гергов, който е тръгнал да превърне Москва в частен панаир. На нашите умни и красиви не им мигна окото и веднага застанаха на страната на криминала и кофти антропологията. Те са от една порода и се надушват. С Пригожин ще се разберат, с Путин - не. И най-накрая стигам до това, което исках да кажа в самото начало.
В дълбочината си реакцията срещу Путин, Ердоган, Асад и прочие лидери не е от демократични принципи, а е от дълбоки атеистични бесове. Не понасят когато видят теоцентричен опит за подредба в този свят. Побесняват, защото нямат достъп до властта и отпадат по подразбиране. Бесуват срещу отредената им роля на скромни човеци, които трябва да се съсредоточат в ежедневната си работа, а не да фантазират власт. Заради нея умните и красивите са готови да подкрепят примитивния Пригожин, да клекнат на Пеевски да им пише конституция, да влязат в коалиция с мафията, да клакьорстват за някой лев на "Америка за България", само и само да не се изложат като назадничави монотеисти и да участвата във властта като политеисти на 32-та пола досега. Днешният либерален бяс срещу Русия и Путин е ирационален, защото либералът е атеист от дъното на душата си. Той вярва в ренесанса, обича туризма, снима фреските на Джото, яде мекици и сладолед за по десет лева и подражава на живота, мислейки, че го живее с глупостта на японски турист, който, ако не снима нещо, не го е видял. Това е смяна на ума. Живеят в представа, защото не могат да произведат критчност. А не могат, защото не им стигат силите дори да отрекат Бога. Шубе ги тресе, но скачат по площадите за дребнотемия и каузи, които никога няма да им застрашат комфорта на социалистически активисти от градски тип с капиталистически убеждения и дълбинна омраза към Христос на кръста. С пълното убеждение, че рок-операта на Андрю Лойд Уебър изчерпва темата за религията, а Зеленски е новият Де Гол, Рейгън, Тачър, александър Македонски и прочие на квадрат. Аз по-гламави хора не помня, а техният дълбок атеизъм ме отвращава и ме амбицира да следя всяка една от атеистичните им и безвкусни (двете вървята ръка за ръка) стъпки.