Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Ноември 24, 2024, 14:15:22

Автор Тема: 5 истории от Георги Готев част 1  (Прочетена 12038 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Old_BG

  • Sr. Member
  • ****
  • Коментари: 409
    • Профил
5 истории от Георги Готев част 1
« -: Ноември 15, 2018, 21:19:06 »
Quote (selected)
Пет истории на Георги Готев
Едно изречение от Реймънд Чандлър ме бе впечатлило: „Господинът ще закуси и ще емигрира“. Години по-късно, на 1 юни 2007 г., закусих и преместих живота си от София в Брюксел
03 Ноем. 2018
Личен архив, Георги Готев край къщата си в Емона.
Георги Готев е роден през 1958 г. в Благоевград. Баща му Горан Готев е българският журналист с най-продължителни назначения зад граница и затова детството и младостта му преминават в чужбина. На 20-годишна възраст завършва висше образование в Букурещ, специалност испанска и португалска филология. Тогавашният шеф на държавния протокол д-р Борис Джибров го забелязва и го назначава във Външно министерство, където работи 18 години. През 1993 г. заминава за Брюксел в състава на първата мисия на България към тогавашните Европейски общности. През 1998 г. започва работа във в. „Сега“, а през 2004 г. преминава във в. „Стандарт“ по покана на тогавашния главен редактор Тома Томов. Останалата част от биографията е отразена в петте истории. Женен, с две деца, очаква внук.
---------
1. Падаща звезда
Намирах се на Емона, любимото място на моето семейство, и по чудо телефонът ми звънна. Казвам по чудо, защото през 2006-а джиесемите нямаха покритие там (то и сега е много слабо). Обаждаше се Ивайло Калфин, тогава външен министър и вицепремиер, отговарящ за евроинтеграцията. Познаваше ме в качеството ми на журналист. Предложи ми да се захвана с проект, който да помогне за членството на България в ЕС – да създам сайт на английски език, който да обяснява какво прави страната ни, но по начин, разбираем за европейските читатели.
Калфин ми каза, че според него само аз мога да свърша тази работа. Комплиментът беше въздействащ, казах бързо "да", защото знаех, че сигналът ще изчезне – така и стана. И само две седмици по-късно сайтът беше вече онлайн. На Емона стават чудеса, често се виждат падащи звезди. Пожелах си дъщеричка и скоро след това си я имахме.
Живял съм в чужбина и в различни училища съм учил френски. Английският ми е от улицата и от текстовете на любимите ми "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". Не бях писал статии на английски, но със сайта Bulgaria in EU бързо се научих и започнах да пускам публикации. Чуждите посланици бяха много благодарни. Веднъж испанският посланик ми се обади и ме попита какво е това ОМО "Илинден". Отговорих му – "Вместо да ти обяснявам, почакай два часа, ще напиша статия, отиди на сайта и прочети". След  два часа той ми се обади отново и каза – "Благодаря ти много, вече изпратих статията ти в Мадрид". Доволен беше, защото от публикацията ставаше ясно, че става дума за сепаратисти, а в Мардид никак не обичат такива. След време препечатих статията в блога си, защото сайтът Bulgaria in EU беше закрит (правителството не плати дребна сума, за да остане в интернет пространството), но темата продължаваше да е интересна за западната публика.
Винаги съм се чудил защо България не прави усилието да обяснява на чужденците нашия контекст. Убеден съм, че по-доброто взаимно познаване е от наша полза. Не ни познават, а и ние лошо познаваме Евросъюза. Откакто сме в ЕС, а даже малко преди, Брюксел е втората българска столица, само че тук не са много българските журналисти.  Въпреки че работя за EURACTIV, европейска медия, която следи целия ЕС, най-интересната част от работата ми се оказа да разплитам „българската следа“ и да се опитвам да я обясня за една широка международна публика. Колегите ми от други страни често възкликват: „Георги, пак ще имаш най-голямата читателска аудитория“. Странно, малка страна, но предизвиква интерес.
2. Заколение
Не съм предполагал, че в Брюксел много скоро и мен ще ме познават в така наречения „Брюкселски мехур“, общност от стотина хиляди души, населяващите институциите на ЕС и гравитиращите около тях. Непознати започнаха да ми казват здрасти в обществения транспорт, веднъж отидох в Дания и една дама на улицата ми каза, че чете моя блог.
И в България е така – един журналист не може да познава всички, но не са малко колегите, които са разпознаваеми за много българи, особено ако се въртят по телевизиите. В Брюксел по-голямо влияние от всякакви телевизии имат социалните мрежи и най-вече любимият ми "Туитър".
От самото начало бях сигурен, че Румяна Желева ще се провали като кандидат за комисар. Опитах се да сигнализирам, да предупредя, в началото дискретно, че не е хубаво България да се излага. Желева се беше издигнала до външен министър и заместник-председател на всесилната Европейска народна партия, но отвсякъде си личеше, че за нищо не става. Професионални дипломати ме успокояваха, че Желева се подготвяла, ходела на нещо като частни уроци за кандидаткомисарски изпит, организирани специално за нея от постоянното ни представителство в Брюксел. Само че аз имах представа за капацитета й, а от телевизията виждах, че повече набляга на уроците по танци, подготвяйки се за новогодишния Виенски бал.
Представянето на Румяна Желева  при изслушването в Европейския парламент въпреки това ме изуми, защото има лошо, но не съм предполагал, че може да бъде чак толкова лошо.
Минути след това размених няколко думи с Жозеф Дол, председателя на ЕНП, който е френски фермер. Той ми каза, че това било „заколение“, сърдит беше на евродепутатите, които я бяха измъчвали с въпросите си. Добави, че разбирал от клане, защото притежавал кланици. Но и той носеше вина – в ЕНП мислят, че и говедо ще стане комисар, ако те го подкрепят.
Тогава ЕНП силно желаеше да се търкулне социалистическа глава, за да се възстанови равенството. Скалъпено беше обвинение, че словашкият кандидат-комисар Марош Шефчович е направил изказване, в което е обидил ромите. Целта беше да бъде провален пред евродепутатите. Прозвуча ми съмнително. Свързах със словашки ромски организации, които заявиха, че никой не ги е подкрепял толкова много, колкото Шефчович в качеството си на посланик на Словакия към ЕС. ЕНП се предаде, а Шефчович дори едно мерси не ми каза. Но това е характерно  за социалистите.
Провалът на кандидат-комисар е нещо много рядко и дълго се помни. Много се радвах, когато Кристалина Георгиева се справи добре при втория тото шанс за България. Написах възторжена статия за изслушването й в Европарламента.
« Последна редакция: Ноември 16, 2018, 19:11:00 от Old_BG »
Масовото възприемане на някакво мнение, не е доказателство за неговата верност.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #1 -: Ноември 15, 2018, 23:41:05 »
са, последно, от кого са историите - от горан-младши или от татко му, м?  :nuts:

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #2 -: Ноември 15, 2018, 23:45:59 »
...младият не е ли Георги?

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #3 -: Ноември 16, 2018, 00:02:28 »
...младият не е ли Георги?

не, младият е синът на георги.

Активен kаily

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10568
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #4 -: Ноември 16, 2018, 10:08:24 »
Все ми е било чудно защо цяла Европа знае гърците колко са бедни и как ги остеритираха, съжаляват ги, помагат им. А българите, дето ходях да им слугуват на бедните гърци за повече пари, никой не знае за тяхната бедност.
А то имало пишещи от кулите си от слонова кост, де ще видят българската мизерия оттам...
Ако изборите не променят нищо, що Пеевски купува гласове?

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #5 -: Ноември 16, 2018, 10:23:48 »
...младият не е ли Георги?

не, младият е синът на георги.
цък, горан е бащата, георги е синът

Активен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 8075
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #6 -: Ноември 16, 2018, 11:35:00 »
Все ми е било чудно защо цяла Европа знае гърците колко са бедни и как ги остеритираха, съжаляват ги, помагат им. А българите, дето ходях да им слугуват на бедните гърци за повече пари, никой не знае за тяхната бедност.
А то имало пишещи от кулите си от слонова кост, де ще видят българската мизерия оттам...
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

Неактивен Old_BG

  • Sr. Member
  • ****
  • Коментари: 409
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #7 -: Ноември 16, 2018, 19:10:42 »
Моя грешка - от Георги Готев са, за което се извинявам.
Масовото възприемане на някакво мнение, не е доказателство за неговата верност.

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Re: 5 истории от Горан Готев част 1
« Отговор #8 -: Ноември 16, 2018, 19:30:25 »
...младият не е ли Георги?

не, младият е синът на георги.
цък, горан е бащата, георги е синът

...така, а по-нататък кво се случва в поколенията, м?

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
Re: 5 истории от Георги Готев част 1
« Отговор #9 -: Ноември 16, 2018, 20:12:29 »
...от къде да знам - ако младият Георги Готев има момче, и ако спазва законите на Старшината, неговият син трябва да се вика Горан Jr, а?
По шведски тертип всички са Gotevsson, по-сложно е при исландците, ако се роди някакво момиченце ...