Всъщност именно когато имаше пролетарски интернационализъм, националния ни суверенитет, макар и в ограничена форма, го имаше – по простата причина, че "големият брат" тогава го позволяваше. Откакто тогавашният "голям брат" ни хариза на сегашния, и тези остатъци от суверенитет бяха унищожени и сега той е нула.
При стария "голям брат" ние бяхме една от "портите" на крепостта му и затова крепостта имаше интерес да бъдем здрава порта! Сега (при новия "голям брат") не сме порта, а таран, с който той се мъчи да разбие портите на същата крепост (на стария "голям брат"). А на тарана главата му по определение се счупва при тараненето (самата дума "таран" идва от "taurus" = овен):
(Рзбира се, ние сме спомагателен таран, оставен за резерва, след като главата на най-важния таран – Украйна – се счупи. А тя вече се чупи...)