Централен държавен архив
Днес, 26 юли 2022 г. се навършват 80 години от рождението на Людмила Тодорова Живкова наричана още „бялата птица на българската култура“.
Людмила Живкова е родена на днешната дата през 1942 г. в с. Говедарци, Самоковско, в семейството на лекарката Мара Малеева и Тодор Живков. Малко след нейното раждане семейството се премества в София. ............
Людмила Живкова завършва Руската гимназия през 1960 г. и продължава образованието си в Историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
Член е на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 г. е народен представител в VII и VIII Обикновено Народно събрание.
Живкова ръководи културната политика на страната ни от края на 70-те години до смъртта си. Популяризира българската култура и историческо наследство в чужбина, поставя началото на колекцията, която след нейната смърт е основата на Галерията за чуждестранно изкуство в София.
Тя е инициатор за създаването на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и свързаните с нея събития с културна и образователна насоченост. В тази връзка е изграден парковият комплекс „Камбаните“. По нейна инициатива са организирани честванията на „1300 години България“, пропагандна кампания, която цели да представи комунистическата власт и особено управлението на Тодор Живков като най-успешния период в българската история.
Увлича се по източни учения и философии, по старите руски мистици, става горещ поклонник на индийската култура, практикува йога, става вегетарианка и стриктно следи теглото ѝ да не надхвърли 48 кг. Поддържа връзки с Ванга и пие билки по нейни указания.
Умира на 38 години, няколко дни преди да навърши 39 през юли 1981 г.
Нейните мисли, цитати и изказвания звучат актуално и днес.
Един народ, който си е поставил за цел да развива човека, обществото и живота и по законите на красотата, многостранно и в хармония да обгърне Света, да устреми силите и идентифицира съзнанието си с това, което идва – такъв народ вече е заел мястото си в бъдещето.
ЦДА, ф. 378 Б, оп. 3, а. е. 375