Друже, аз съм го намерил за себе си. Но и всеки трябва да го намери. И да бъде честен за себе си.
И аз щото има дядо /единият от двамата - другият е обикновен дребен банков служител умрял щастливо от нормална смърт на 85 години/.
Та другият, убитият през 25 г. земеделец, е може би един от няколкото тътрени с каруца за доумъртвяване хора, чиято вина е била, че е забелязан да е в група селяни, отиващи на помощ на въстанниците в Мъглиш 23 г. Дълга история, но човекът просто не е хващал оръжие.
И оставил баща ми на 7 г. глава на семейство! Тогава е било така - мъжкото най голямо чедо става глава на семейство, ако бащата по някаква причина умре.
Глава на семейство на 7 години.
Членове - майка му, брат и малко бебе сестриче.
За изхранване.
Какъв мислиш, че е станал "главата на семейството" като е поотраснал?
Точно така - сдобил се е със смъртна присъда, пак без да е имал и допир с оръжие.
Да, бил е идеологически враг!
Да си ме чувал да съм изказвал заплахи, искане за насилие, за недопускане до обществен живот /освен на глупендери разбира се/, за игнориране на опоненти и т.н....та аз от баща ми не съм чувал подобно нещо! И не съм бил възпитан в такива настроения.
Нещо повече - бях опонент на баща ми след 89 г.
Уви, колко наивен съм бил!
Човекът просто ми казваше - "не им вярвай, лъжат!"
Добре, вярвам или не вярвам - няма значение, всеки има своето право и своята истина, но няма да отстъпя и сантиметър от своята за сметка на тяхната.
Не им искам нито територията, нито разбиранията, нито веруюто, искам само да не претендират, че моето е по лошо от тяхното.
Точка!
Това е моята територия и ТЕ нямат права над нея. Бих я защитавал с всичко и до край.
От това - не мога и няма да отстъпя.
Ето - пиша го в прав текст.
Помирение?
Може!
На границата на това.
Хайде де!
