Бепе, помниш ли, даге?
Помня, Ото, помня! Фсе още помня, ако и на някои да им идва ф повичи моето помнене.
Още чувам виковете по радиостанцията на шефа на групата ни -"...не заспивай Христо, ти си голям мъж...само не заспивай, всички сме с теб...".
И след това батериите падат, Христо явно заспива...
И колкото и да се гордеехме тогава с ината български и аз Ото не мога да се освободя от чувството, че колкото и да си голям - природата е по силна и това трябва да се разбира.
Все се изкушавам, да го отдавам отчасти и на голямото му его, после пък съм си мислил, че в такива екстремни обстоятелства човек започва да не разсъждава съвсем логично и преценките му се губят, после пък си спомням, че човекът е профи, не е вчерашен катерач, че да не знае...сетне като гледах и "Лавина" пак си мислех, че тия хора са малко куку, после пак си мисля, че ако ги няма пък такива - джендърията да ни е удавила досега...абе сложно е.
Светла му памет.
Едно е ясно - малко са такива хора, а даже и ми се струва, че вече ги няма такива сред нас.
Сега имаме други "ценности".
Доброто е, че все още не всички ги имаме, явно не сме достойни.