Животът е една голяма свинщина. И рано или късно човек си отива. В последните години минах през множество погребения. Все на хора със стойност. Обичайното е, че боклуците остават, т.е. и моя милост все още живурка. Но за жалост, ако въобще има нещо след смъртта, то самоотнемането на живота е забранено и се наказва много строго.
За жалост Джимо е стигнал лимита си. По-добрият свят го очаква и с това ние останалите осиротяваме с още една мерна единица. Г-н Иванов бе и винаги ще е един от Върха. Оживяването след инсулт е сложно нещо и най-често продължава агонията на живота. Дано този инсулт да е от леките, но щом веднъж е тръгнал, ще има и други. Един мой приятел мина вече през два и май един трети (възможно е да е бил нов инсулт), си счупи и крака, на всичко отгоре.
Както и да е, Джимо е в мислите ни, и ние му желаем оздравяване или възможно най-лекият преход, по-нататък в живота!!! Защото животът не е само тази прекрасна гадост тук и сега, а има и други продължения по пътят на възхода на душата!
Който може, нека ни осведомява тук, та да бъдем държани в течение какво се случва с нашият Джимо!!!
