*За Обичайното, Низкото и Настоящето* (2)
Придружих вчера челядта къде Кутията за "- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа! ..." (по Чудомир), за да гледам рехавото присъствие на народонаселението около 16 часа и как се извършва там тайнството. Имаше всичко както е положено и докато седях в коридора да излязат, гледам - все някой се въртеше наоколо и се чудеше пред списъка "Who is Who" (на новобългарски). Една възрастна жена дойде и все питаше: - "А този, тази - каква е?" Стигна до Мая Манолова и се успокои - тази ще да бъде. Едно младо момиче пък, пристигна делово по школската мозайка и приседна до мен. След малко се усетих и 'и казвам, че само чакам и не съм вътре поради "запрещение"... Не реагира на шегата и скокна вътре. Вечерта се потвърди, че резултатите са вяли, съответно гъбобера е бил успешен.
Нищо лошо - лошото бе в изминалите две седмици. Чичо на Сънрей получи инсулт и с него настъпи една епопея на Забравените през болничните пътеки, коридори и на краят - моргата. Установих след дълго самозаблуждаване, че думата здравеОпазване е значително изпразнена от съдържание. Това не е новост, но нагледният пример е отрезвяващ. В момента е на макс.
- Всичко около Него бе утежнено от няколкогодишен онкологичен проблем. С белодробна операция, разсейки по гръбначният стълб, химиотерапии в далечна западна страна на континента, взимане на специални и разоряващи лекарства тук, но не и там. При роднини в юго-запада, след видимата безпомощност на сутринта, е бил закаран в окръжния град - онкологията. Където чак на третият ден повикват невролог да го обследва и каже, че единственото което остава е да бъде прибран в курортното градче. Завършен бил прегледа с рецепта за аспирин-протект, впрочем, със свободна продажба в аптеките. След което бяхме осведомени тук и се включихме в битката със смъртта.
Така на четвъртият ден го докараха с частна кола и ги придружих към видна, май и университетска, болница. Началният опит да бъдем отпратени другаде, пресякох по мой си начин. Направиха изследвания и умозрителната ни диагноза се потвърди напълно - говорът, макар и затруднен бе указание. Но те така и легло нямаха, даже началника на съответния Дивизион дойде да обясни защо нямали. От цялото Нищо, единственото Нещо бе пренасочване с Епикриза към друг широкоспектърен, известен етабилисмент. Като спешен пациент го закарахме там. Приеха го, назначиха обичайното за диагнозата Инсулт, лечение. Междинно получихме и преведохме пратените бързо и експедитивно документи от далечната чужбина... Предаването им увеличи негативното очакване и след четири дена Болният бе изписан. Клиничната пътека предвиждала цели ПЕТ дни за лечение на инсулт...
Бе ден седми. Направлението ни отпрати към Рехабилитация в едно, от двете специализирани, извън фандъковският ареал, болнични заведения. Избрахме по-близкото заради добрата му слава дошла от рехабилитаторите му. Приеха го, но той не бе в състояние за активна рехабилитация и се оказа, че всъщност е постъпил там за да изкара останалите му дни живот. И така се случи. В сряда вече получи нов мозъчен удар, но този път в другото полукълбо с пълна парализа и кома. Пак го върнахме в Болницатa... В петък вече бе починал през нощта. Събота - погребение в южните поли на Родопите. Те, така с един живот, даже и не съвсем завършен.
Трябва ли да се изведат някакви заключения от цялата тази история?
- Освен, че е тъжно и потискащо да проследиш отблизо как един човек си отива, бе много отрезвяващ сблъсъка с реалната действителност. Въпреки че я възприемам повече от трезво, тя винаги има още резервни сили за изненади. Какви са изводите, съвсем субективни и корелирани с други собствени преживявания в "системата" тук?
1. Извън София, компетентността, експедитивността, инициативата намаляват пропорционално с отдалечаването от столицата. Съответно в унисон са съотношенията окръжен град - селищна система. Изключения - една част от останалите стари, пред- и зад-пенсионни кадри по места...
2. Гаусовата крива и в това съсловие се препокрива с подобните релевантни за другите интелигентски съсловия в услуга на обществото, резултати.
3. Тежки щети са нанесени и нанасят от емиграцията на специалисти към западните страни. Което пък съвпада с "препоръките" на двамата задокеанци Ран и Ъпт за желаната численост на населението, икономиката му и пр. компоненти на тази действителност.
4. Не остават на страна и възможностите на самата Здрав-Болен-Системата - "шапката" на цялото здравеопазване... При нея се съвкупяват отделните и съставки, качества, същността 'и - компилирани в канавата взаимствания от разни други здравни системи. Финансовите 'и възможности пък са препъни камъка. Но те не могат да бъдат по-добри, доколкото са зависимо от сумарните възможности на държавата, управленческата кадърност и външните зависимости.
5. Не може да не се посочат и добрите страни на самоотвержните лекари, сестри, санитарни и помощни екипи, заслужаващи адмирации. Те успяват въпреки множеството несъответствия между съвременното ниво на всичко което влиза в медицината - от сгради, до най-малката частица на цялото, спрямо реалната картина в координатите. Разбира се има и най-нови, технологични придобивки, но те са повече изключения, отколкото правило. Бях потресен от оставената на доизживяване и разруха, само с отчасти използван сграден фонд, реа-болница в близост до градските черти! Това е позор за една европейска държава. Видно е с просто око дезолатното състояние на поддръжката и в най-първите болници в София. Дали те имат зачислени домакин с персонал по поддръжката като част от екипите им?
/следва/