Здравейте отново!
Викам си, я да взема и да пусна тук, някоя и друга рошава мисла. Имам такива и вероятно на човек му става някак си благо, ако намери нейде място да си изока по дяволите, що го тревожи, бута му разни разсуждения и други, всякакви глупости в междуушията.
Право да си кажа, нивото (честотата) на личните ми вибрации (по Кайли), взе, че се зари у земята. Реалността наоколо взима своят Трибут. Ще не ще човек и когато излезе от 4-те си стени, навън, трябва да грухти в унисон с обкръжението Филтриране няма. Просто не става инак. "Става" има рима с "Остава", та надеждата е, че малко преди прага на Последната врата, когато тленното бъде загърбено, то тогава вибрациите ще се върнат отново. Дали? И въобще, дали светлината в Тунела води където трябва, а не някой хитреци да са си направили отбивка и ХОП ... пъхат те след това отново в гюбрето! Някъде бях чел спекулации по въпросът, а и един от двама, тримата безусловните за мен авторитети в Езотериката, също потвърждаваф подобен вариант косвено. На него, Роберт Монро, мога да вярвам. По-скоро е "можех", защото той сега се е оттеглил в един, предположително, по-добър свят от този.
Ако някой си спомня неща от първата моя тема с това заглавие, там бях го цитирал, споделял прочетено и дори, споменавах за неговият Институт зад океана. Навремето бях на един семинар-тренировка с негова служителка-психоложка и представителката от Швейцария... Та, Монро казва, че тези от Висшите нива, много близо до Създателят, са един вид Градинари. Те са отглеждали, отглеждат и се грижат за създадените хора, като им взимат при Жътва, техните чувства и емоции. По-сетне са открили, че тези създания, чувани както ние си отглеждаме прасета и угояваме заради Свинските сватби, са развили отчасти Разум и Интелект. Но и сега, те все пак си взимат своят Добив. С тях или без тях, хората са достатъчно ирационални, за да се набъркват във всякакви ужасни комбинации и конфликти, където по време и след тях, продуцираме усърдно точно тези категории Неща, които Градинарите събират. Отделно, смъртността е въведена именно защото - както и при прасетата, да квичат най-много и най-силно когато Ножът ги порне в гърлото - хората излъчват тогава, в предсмъртна експлозия от Мисли, Чувства, Емоции, реколтата.
И ето, че разни хора са се досетили, че Тунелът със светлина е примамката, за да съберат отново Душите, да закарани да си почината от "живота" малко и сетне, с някаква друга съдба, да ги запратят отново в Адът долу! Да произвеждат пак и пак нужното. Казват също, че не е добре, душата да се втурне изоглавено нетърпелива в Тунела, а е по-добре малко да се поогледа наоколо, после да се опита да прескочи оградата около нея и Тунела и да запраши нанякъде. Минавал съм през тунела и съм виждал какво има между отделните (да ги наречем "дименсии"...) и кои са там. Така, че и това е непрепоръчително, още повече, че и тялото вече го няма. То, досущ като котва, може да привлече душата излязла за малко, обратно в него. После казват, че ускорението в краят на придвижването в Тунела, не позволявало изплъзване от него. Но точно голямата скорост, може да позволи пробиване на стената му преди изхода и душата да се отзове пак Там някъде, но да не е в "Градината". - Щях за малко, покрай аналогията с прасетата, да напиша - свинарника. Освен всичко друго, на изходът чакали близките пристигнали по-рано там. Но те били не тези, за които се представят и приличат, а просто - Служители някакви, нещо като портиери на портата. Но тогава, когато минах нататък през Тунела, бях воден и нямаше никакво "посрещане" (все пак, още не съм опнал жартиерите) след него. Бе някакво друго Място, почти веднага продължихме с късо преминаване през друг Тунел...
Въобще, другари и другарки, дами и господа (признавам само два пола, традиционните) всичко е една пълна лудница. Каквото Горе, това и Долу. Един Господ знае кое - как е... И да не забравя:
- Ако сме много свестни, просто нямаше да има нужда да се раждаме! Значи трябва да си налягаме 4-буквията и да се надяваме или за някакъв окончателен край или за едно хубаво, весело и щастливо продължение на сериала ни.
Дерзайте!