Тъкмо бях почнал да пиша, че няма картинка, няма цвят, всичкото вирусолог станало, и Мае Аши ни показа истинската зима. А аз днес послушах съветите на Мангъров и математѝка: тръгнах да пия и ям! Но... със сертификат, защото иначе не дават. На коледния пазар в Градската градина, както всяка година, са монтирали дървени колибки с немски вкуснотии. И солени, и сладки. Преди съм ял супа гулаш, но сега нямаше. Е, традиционните вюрстчета с горчица. Че другите вкуснотии малко скъпи ми дойдоха: патешко бутче, свинско джоланче,... 14 лева, 16 лева... Та по пътя, значи, снимах красивата елха на общината:
А по-нататък снимах един сюжет, на който малко минувачи му обръщат внимание, щото си гледат в краката, пък той високо им иде. Това е куличката, кацнала с ювелирна елегантност връз Българската народна банка. Всеки знае, че сградата, проектирана от архитектите Васильов и Цолов през 1939 г. е един от архитектурните шедьоври на София. Но не всеки забелязва тази "шапчица", която няма абсолютно никакво функционално значение, освен че е реплика на разрушената Часовникова кула, намирала се в съседство. Има я нарисувана на известния акварел на Обербауер, който с любезното позволение на наблюдаващите ще покажа, защото е по темата ми - за сравнение:
Ето я възродена на моята фотография, с която завърши днешната ми разходка: