фирмин, я докато още не си се омел, да те питам: според теб оставката на нинова правилна ли е?
и ако да - защо?
Оставката и е задължителна. Заявката за участие в нов избор на председател - бил той общопартиен или не - безумна и безотговорна.
Нинова обърка всичко, което можеше да бъде объркано. Отказа да се съобрази с устав, с политическа целесъобразност и здрав разум, с елементарна почтеност, с морал и партийна етика. Оказа се не само негодна, но и некадърна.
Фактите са железни: Нинова надигна партията в отчаяна атака, поведена от нея, от неизгодна изходна позиция, с поставени грешни цели, проведена по грешен начин, на неправилно избран терен. Превръщайки я в пушечно месо, сама в полето, без реални съюзници. Днес партията се връща, с наведена глава в парламента, под снизходителните, ехидни и подигравателни погледи на опонентите си. Победена. (В джудото ни учеха, че противникът е най-уязвим, когато се връща от неуспешно проведе атака. Учеха ни да го унищожаваме точно в този момент.)
Нинова тръгна да оспорва властта на управляващите от позиция, в която подкрепата за БСП е по-ниска от тази за ГЕРБ, в която доверието на обществото към нея като политически лидер е по-ниско от това към Борисов, а недоверието по-високо, в която подкрепата и вътре в собствената партия е несравнимо по-слаба от подкрепата за Борисов в ГЕРБ, без партньори, без съюзници, смразена с политическото си семейство ПЕС, докато Борисов бе всячески подкрепен и насърчен от ЕНП. Нинова не консолидира партията, тя даже се разграничи от органа, на който е председател. Поведе война срещу членове на партията с несравнимо по-голям партиен стаж в битките на БСП от нейния. Опита се да играе твърдо срещу опитни, жестоки и безмилостни политически бойци, които са прегризвали вратове твърде по-корави от нейния. И в партията, и извън нея. С предвидим резултат.
Кандидатирането и отново е предвидимо - писал съм преди половин година комай за това - и все така безотговорно и безумно. На БСП и е нужна консолидация около лидер, който да се ползва с доверието на цялата партия. Противно на това, ще ни чака партиен Брекзит - такъв, който при общопартиен избор ще разломи партията до дъно - до низовите и организации. Такава тя ще отиде на местни избори. Отново с предвидим резултат. Аз, обаче, се надявам на мъдростта на Конгреса. Веднъж събран и с кворум, той може да реши всичко, защото е висшият орган на партията. Да отмени текста за общопартийния избор, да го отложи, да приеме правила, според които хвърлил оставка председател да не се допуска до следващия нов избор и пр. Както и да избере председател. Стига да намери такъв, който да бъде приет и от "едните" и от "другите", които и да са те. След такъв разгром всяко кадрово решение, което носи в себе си конфликт, ще бъде отхвърлено от конгреса. Конгреса ще реши лидерската криза не с надмощие и вишегласие, а с консенсус. Тази партия така прави. Когато не го прави, кае се после. Последният път тя избра председателя с "нищо лично (просто бизнес)", подведена от Овчаров и Гергов, а и от някои други партийни "бизнесмени". Де ги, питам, тез сега - да си понесат отговорността за това, което причиниха с Нинова.
Нинова постави за залог награда такава, че стрелците да не могат да откъснат поглед от нея. Но този, който гледа наградата, губи от очите си мишената. Когато Дрона попита Арджуна какво вижда, Арджуна отговори окото на лешояда, учителю. Ти ще успееш, отговори Дрона. Не е гледал награди и власт, щото.
Анкета