– По време на кампанията с колегите си акцентирахте върху вътрешнополитическото значение на изборите. Опитахте се да ги представите като вот на доверие към правителството. Мислите ли, че това беше грешка?
– Не мисля. Това беше истинският залог. Събитията го потвърдиха. Борисов възприе вота като опрощение, корупционните скандали бяха погребани, започна атаката срещу партийната система. От една страна, опит за реванш на вътрешнопартийната опозиция в БСП, на който Борисов не е чужд. Ако превземе БСП, министър-председателят ще реши проблема си с единствената парламентарна опозиция.
Тук анализът на ИХ е, меко казано, неточен. Той категорично греши. И аз съм изненадан от този факт.
Първо, ИХ подценява Борисов. Борисов не възприема вота като опрощение. Борисов възприема вота като
хормезис (по Талеб - въпреки, че едва ли знае какво е хормезис и даже кой е Талеб, камо ли ти да го е чел и разбрал). Вотът разтресе ГЕРБ. Борисов ще опитва да използва енергията на този трус за трансформация към ново стабилно (устойчиво) състояние на партията му. "Което не ни убива, ни прави по-силни". Без устойчивостта на това ново, изменено, състояние, следващият трус може да убие ГЕРБ, свидното му чадо. Или поне ще му отнеме свойствата на инструмент за осъществяване на едноличната му власт.
Второ, ИХ надценява Борисов. Той няма средствата, дори намерението, да овладее БСП. Това е химера, подир чиято опашка той няма да търчи - инстинктът му го води далеч от отровното и жило. Да се твърди, че Борисов не е чужд на т.нар. "вътрешнопартийна опозиция", без пояснение и изключение, е злонамерен и недобросъвестен нонсенс. Доколкото на ИХ, по дефолт, му е чуждо опростенческото мислене, това не е свободна от цел и намерение грешка на анализа му. Напротив. Така той си мисли, че "дава рамо" на Нинова. Греши. Губи от своята легитимност и авторитет, обслужвайки я на това, южно от кръста и, ниво.
По-долу, в тази връзка, ИХ казва следното:
– Това е въпрос на стил. Преди БСП имаше много диалогични, дори колаборативни лидери, които я вкараха в миманса. С победата на Радев левицата се върна на сцената и това бе много прозорлив избор на Нинова, за който днес никой не съжалява. Освен Борисов. Що се отнася до многото фронтове, този в тила можеше да бъде спестен и трябва да бъде затворен. За това е необходимо усилие от двете страни.
Е, изглежда, част от това
усилие ще е и да преглътнем обвиненията, че Борисов не ни е чужд. Или пък, че сме съратници на Борисов в превземането на БСП отвътре. Не, това няма да стане. Вътрешнопартийният фронт е досущ като другите фронтове, само дето е по-жесток. Най кръвопролитната война винаги е гражданската. Цитирал съм ви Салустий, няма да се повтарям.