Забелязвам у фирмините една много гадна българска черта - да се подмазват на началството.
Сред всичко отвратително у отвратите тъпотата им държи да се открои. Станишев не е началство, Нинова е началство. Не е ли по-добре, прочее, ако ще се подмазвам, то да се подмазвам на нея, въртейки опашка сред глутницата помияри около нея?
Споделени ценности, приличието и етиката, а така също и Устава, ни задължаваха да се борим Станишев да е в листата.
Но о, как добре щеше да бъде да можеше той да не е там! Как добре! Защото тогава щеше още по-добре да лъсне некадърността на негодниците около Нинова, несъстоятелността и безсрамието на тезите им, кьорсокакът, в който набутаха партията. Ама няма как. Щото докато сме партия, провалът на некадърните негодници на Позитано 20 е и наш провал. Така тази партия се крепи цяла върху търпението ни, върху контрола над омерзението ни. Защото без опозицията на Нинова в нея тя ще се превърне в жалко подобие, клиентелистка карикатура на ГЕРБ, която облайва властта, а наритана - квичи, пък после се прибира с подвита опашка при паничката си в парламентарната которка.