" Ленин е светлината, но Сталин е земята; тежката руска земя.
Поела е семето, едно житно зърно, и каквото и да стане сега, и ако ще да вали дъжд или сняг, ако ще никак да не вали дъжд или сняг, тя държи това семе, не го изпуска, докато го превърне в клас. Той е търпелив, упорит и уверен. Притежава невъобразима издържливост. Ще ти разкажа само един случай от младините му, когато е бил работник в Тбилиси, и ще разбереш.
Било по времето, сега на нас това ни се струва като приказка, когато великите руски князе, като се напивали, строявали в парковете си мужиците в една редица и се упражнявали по тях в стрелба. Но работниците били почнали вече да се орgанизират и царската полиция току залавяла водачите на работничеството, хвърляла ги в затворите, заточвали ги в Сибир, избивала ги. Един ден и работниците, които разтоварвали вагоните в Тбилиси, обявили стачка; или ще подобрите нашите условия за живот, казали те, та да живеем и ние като хора или няма да работим. Нахвърлила се полицията върху тях, заловила петдесетина души, наредила ги в една нива в околностите на Тбилиси; строили се и царските войници, всеки с бич в ръка, гарниран с пирони.
Един по един, всеки от работниците се събличал до кръста, минавал пред строената войска и войниците го налагали с всички сили. Кръвта бликала, болките били непоносими, мнозина не успявали да минат пред целия строй, припадали; а някои се строполявали мъртви на земята.
Дошъл ред и на водача на работничеството; смъкнал рубашката си, разголил тялото си, и преди да започне изтезанието, навел се, откъснал едно зелено стръкче трева и го пъхнал между зъбите си; а след това закрачил тежко, изправен, пред войниците; стоварвал се яростно бичът върху него, шуртяла кръвта от раните, но той не отварял уста, не издавал ни звук. Минал пред целия строй, изправен, мълчалив, и когато стигнал до последния войник, измъкнал измежду зъбите си стръкчето трева и му го подал. "Вземи го, – рекъл му той - та да ме помниш; Погледни го, не съм го прехапал. Казвам се Сталин" "
Глава 26 - "Русия" , стр.361
"Рапорт пред Ел Греко" 1961