Седя си в страната на "безплатната" медицина и ви се радвам на търсенето на топлата вода и шлайфането на квадрата до кръг за колела.
Безплатното сирене е в мишеловката. Навсякъде другаде сиренето, сиреч здравната помощ, е платено. С крути данъци, събирани до цент още преди да си си получил заплатата. В края на финансовата година - още веднъж проверка дали не си заработил нещо наляво, и данък върху него също. Оттам държавата заделя за здравеопазване, което обхваща ВСИЧКИ. Деца, старци, болни, автохтонно население, наркомани, бюргери, милионери, бездомници - всички. Това е базовото лечение, стая с четирима/едно време имаше и по осем, но се усетиха, че вътрешноболничните инфекции струват повече от разселването. Всички получават ЕДНАКВО лечение по здравната си картичка, без въпроси. Ако им трябва инжекция за два долара - такава. Ако им трябва лечение за стотици хиляди - за стотици хиляди и получават. Химиотерапията е безплатна, операция на отворено сърце е безплатна. Но докторите не са заинтересовани да ти оперират сърцето, за да напълнят болничната касичка. Те го правят само ако без тази операция ще се гътнеш, а не да те гътнат, че да ти приберат петте долара за телевизор в палатата.
Нататък обаче работата не спира до ДЪРЖАВАТА ПЛАЩА ВСИЧКО. Не, тук е заровено кучето!
Работещите бюргери и тези, които искат повече комфорт, си плащат отделна застраховка към купчина осигурителни компании. Може да е плащат наполовина с работодателя си, на част от плащането на работодателя, самостоятелно да я плащат, като част от заплатата да им се удържа - разни степени на "защита", разни лични идеи. Предполагам, че в едно предприятие рядко има трима с еднакви застраховки. Една девица се кани да ражда - съответно има пакет за болнична помощ, един от момците носи очила - има "очен" пакет, трети има болно детенце - пълно покритие за себе си и за него. Ако се случи нещо, екстрите НАД държавната помощ в рамките на платеното се плащат от застрахователя. Самостоятелна стая в следродилните периоди, четири очни прегледа годишно вместо един на две години, кой каквото си избрал и платил.
Болниците не лежат само на държавна кълка. Скъсват се от събиране на фондове! Благотворителни балове, продажба на сладки и торти, ухажване на богати пациенти, стени на донорите с различен шрифт за различните вложения, престиж за дарителите (включително мощна медийна подкрепа и разгласа). Бившите пациенти с дълбоки джобове събират приятели и роднини и купуват редки машини за луди пари. Бъдещи пациенти правят по работните си места дребни сбирчици, на които работодателите обикновено дублират събраните пари. Ще рече човек, какво са за бюджета на една болница петдесет-триста-петстотин долара - но я ги умножете по пет хиляди такива сбирчици и ще видите разликата в паричния поток.
Друго огромно перо е доброволният труд. Повтарям, ОГРОМНО перо. Офисната част от работата на местната болница лежи до голяма степен на доброволен труд. Разводачите по етажи, информацията за кое къде е, миячите на под в общите помещения, викачите на такси, продавачките в болничните бутици - всичко това са доброволци. От всички слоеве на обществото, от всички възрасти след пълнолетие до преклонни години (чети, деветдесет и плюс). Телефонни уговаряния за дарения - на слушалката са баби доброволци, които и така познават половината град. Бършене на прах от стъклени ангелчета в магазина - дядо доброволец, щото синът му ги е донесъл и дарил, и баба доброволка, щото щерка й държи бутик за цветя и дарява букетчетата за подарък на докторите в последната минута. Мъжът на бивша пациентка е водещ адвокат - води делата на болницата безплатно. Съпругата на бивш пациент е финансов съветник - тя е в борда на директорите без пари за да бъдат влагат фондовете от резерва в най-доходните места. Тези два последни примера са за страшно големи иначе суми за консултации, които болницата получава про боно.
И едва след всичко това идват частните клиники! Там обаче си плащаш от джоба, ако искаш да се срещнеш с конкретен доктор, защото в държавната болница е който дойде при теб. Който дойде може да е световно светило, може да е млад практикант. Но в частните клиники цените са солени и без отделна застраховка трябва да си много отчаян, за да отидеш.
Зъболекарите са съвсем друга бира.