Присъдата

[Giuseppe]

Не мога добре да публикувам теми, но това ми хареса.

ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“

Публикувано на 09.01.2019

В “Театър, любов моя!„ – Валери Петров пише една, много важна реплика, може би от най – генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: “Колеги ми докладваха, че ви се носи име на “трудна„ актриса!„ …

„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, “опак„ характер…Характер – необясним, плашещо – отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия…

“Трудният„ артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации…Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните…Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги…да не кажа никак… Групи, групички, комплоти са му чужди…Привлича се само от такива “зверове„ като него самият…

В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага…Щото нали…възпитан е, бачка на 200…/ малко по – късно тая скорост почва да пречи на всички /…

Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер…Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: “Защо имам право да Бъда на Сцената“ …

Нашият професор Коко Азарян казваше следното: “За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив…на живот и смърт! Иначе смисъл няма!„ …Та младите години на “Трудният„ артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг “труден„ и във въздуха жужи като конска муха рефрена : “Ох облекчение! Отървахме се!„ – нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по “трудност„…

Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ “трън„ в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе – на сцената…И същите тези актьори ще намразят дразнителя – губи време, идва премиера…пък след нея…някак ще издържим докато сценичното недоносче “падне„ от репертоара…Хаха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им…и лека полека забравят, дори си се харесват там…

В този период “Трудният артист„ вече е изгонен от трупата, или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: “ Страхотен е, обожавам го…ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение…“…

Между другото за най – любимият ми актьор / все още жив слава богу / съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплащението… Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти „прошка“!

И така нашият “антигерой„ започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има…Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър… започва и да пие…първо в компания, след това и сам…Щото скъпи читатели – трябва и да се яде, да се гледат деца…а с частните проекти и рискуването – някак е невъзможно – събуждаш се гладен. От друга страна „Трудният„ не става за никаква друга работа / продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра ла ла /…

След време идва и умората…Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния…Нали знаете – наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най – важното: хубава качествена работа…Взимаш си наградата / ако си на щат / и потъваш отново в морето от поносими, малко по – поносими и непоносими разпределения…Никога няма да чуеш “трудният артист„ да се оплаква за положението за което сам си е “виновен„.

Но сутрин все по често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае…Започва да пълнее, чувства се като плондер лишен от каквито и да е качества и обаяние…или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска…

Пренася “трудността„ и в семейството си, ако има оцеляло такова…Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв…На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие…Те будят “трудният„ артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден…

За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост…щото нали отново децата…как ще го преживеят…как ще живеят…Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно – сърдечната му кутия тлее надеждица… Ще се опита да приеме някоя глупащина…ей така заради самото неиздържимо усилие Налиии…заблуждава се: “Абе таланта ще ме спаси!“…и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска…не може да се вклини сред останалите…Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия…Говори, а чува мъчително беззвучие…Нищо не може да те спаси от бездарието – става му ясно ама на мига!

И така пуска и последната “спасителна„ сламка съвсем доброволно… Обикновенно на тръгване, зад гърба си чува и репликата: “ Всички врати на театри ще са затворени за теб! “ Пропуска я великодушно покрай ушите си…Заплахи! Ама я си ебете майката…Сам не знае, че вече е в Началото на Края…

А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни… Кълнат се в него…Цитират го / като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони /…

И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му…И той Е!… Особено на границата между долната / нашата / и Горната земя!

Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели – тук в ФБ: Ама що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева – те са си виновни…хора като всички други! Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така…и не е.

Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?

Та коя е вашата реалност, как живеете в нея?

Знам, че хората които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си…Не им трябва да са Други хора…Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови…щото това животно Актьорът си няма свои…

Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?!

Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!

Едно ДС леке от тях, преди страшно много години зачеркна един от най – големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев / който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей / Та въпросният “директор“ беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като “капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата“…

Цитата не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: “ТРУДЕН„ в нашата професия…НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви…

Отървал се е от вас и лети към място в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртонносна лавина!
Кирил Варийски / починал на 42 г. /
Стоян Камбарев / починал на 45 г. /
Катя Паскалева / починала на 57г. /
Андрей Баташов / починал на 45 г. /
Петър Попйорданов / починал на 48 г. /
Иван Ласкин / починал на 48г. /

Ваша: Касиел Ноа Ашер / жива на 47г. /

[Чок觧]

Като си спомниш или гледаш "Васко де Гама от село Рупча" и гледаш едно от последните интервюта на същия артист и ти става болно ! Как едно прекрасно дете - артист се е превърнало във вулгарен циник- артист ! И това е "труден" артист ? Много и без да са пили , биха могли да кажат същите вулгарни и цинични слова , но не го правят не защото ги е страх , а защото не искат да дават лош пример , защото имат някакво възпитание и култура , което ги спира !
 Ако интервютата му не бяха толкова вулгарни и цинични , щеше ли някой да го забележи ? Не , защото това не се търси ! Сега се търси вулгарното , циничното , грубото шокиращото - ТО СЕ ПРОДАВА !
 Да излезеш гол/а на сцената също е шокиращо , вулгарно , НО ТОВА СЕ ПРОДАВА !
 И наистина е трудно да си такъв артист - трябва да преодолееш моралните си задръжки... ако ги имаш .

[onzi]

що пък труден?
цък

Има леви и десни, широки и тесни, трудни и лесни,
а аз пък съм опак!

[Darby]

Мир на душата на човека и актьора Ласкин!
Не съм компетентна да оценявам нещата в/около него.

----------------------------------------------------------------------
Но, колкото и дребнаво да се види (може би) на някого, още повече по отношение на посветен на сериозни неща текст, съм неприятно впечатлена от неграмотността на дамата-автор.
Сигурно е имало време, когато (повечето от) хората на изкуството са били И грамотни, но дали сега е така? Май не.

[67]

К поэтам
Кто кончил жизнь трагически, тот истинный поэт,
А если в точный срок, так в полной мере.
На цифре 27 один шагнул под пистолет,
Другой же в петлю слазил в "Англетере".

    А 33 - Христу. Он был поэт, он говорил:
    Да не убий. Убьешь - везде найду, мол.
    Но гвозди ему в руки, чтоб чего не сотворил,
    Чтоб не писал и ни о чем не думал.

С меня при цифре 37 в момент слетает хмель.
Вот и сейчас, как холодом подуло.
Под эту цифру Пушкин подгадал себе дуэль,
И Маяковский лег виском на дуло.

    Задержимся на цифре 37? - Коварен бог.
    Ребром вопрос поставил: или-или
    На этом рубеже легли и Байрон и Рембо,
    А нынешние как-то проскочили.

Дуэль не состоялась иль перенесена.
А в 33 - распяли, но не сильно.
А в 37 - не кровь, да что там кровь, и седина
Испачкала виски не так обильно.

    Слабо стреляться. В пятки, мол, давно ушла душа.
    Терпенье, психопаты и кликуши.
    Поэты ходят пятками по лезвию ножа
    И режут в кровь свои босые души.

На слово "длинношеее" в конце пришлось три "е"
Укоротить поэта. Вывод ясен.
И нож в него. Но счастлив он висеть на острие,
Зарезанный за то, что был опасен.

    Жалею вас, приверженцы фатальных дат и цифр:
    Томитесь, как наложницы в гареме...
    Срок жизни увеличился. И, может быть, концы
    Поэтов отодвинулись на время.

Да, правда, шея длинная - приманка для петли,
И грудь - мишень для стрел, но не спешите:
Ушедшие не датами бессмертье обрели,
Так что живых не очень торопите.

Владимир Высоцкий

Общо взето същото като горното, речено от един от гореописаните.  :'(

[Nor1]

... съм неприятно впечатлена от неграмотността на дамата-автор ...

Доскоро и аз винаги се дразнех на неграмотността, но вече не и обръщам внимание, ако написаното е вярно и умно.

[Bacho Кольо]

Доскоро и аз винаги се дразнех на неграмотността, но вече не и обръщам внимание, ако написаното е вярно и умно.

Може и да си прав. Не си струва човек да се дразни  от чуждата безграмотност.
В случая имаме безспорната неграмотност , а твърдението "умно и вярно"  по отношение на горното писание е твърде спорно.

П.С. Не се дразня от  неграмотността, с изключение на... моите грешки.

[Nor1]

твърдението "умно и вярно"  по отношение на горното писание е твърде спорно

Туй нещо Касиел ... не го харесвам, обаче писаното е вярно.

[Пешо]

Да ме прощава Деса, ама не всички могат да печелят популярност, като се събличат на сцената.

[Джиджи]

Бог да прости Иван Ласкин!!! :sad-3295:

твърдението "умно и вярно"  по отношение на горното писание е твърде спорно

Туй нещо Касиел ... не го харесвам, обаче писаното е вярно.

  :way_to_go-1308:

Вярно е. Но не само за актьорската професия.

Защото – ако си „труден” като актьор, ти ще си също толкова „труден” човек и в живота.

За мен думичката „труден” в този контекст не е най–подходящата, но за жалост поне в момента не мога да се сетя за друга.

Някой друг???

[аменеменема]

Да излезеш гол/а на сцената също е шокиращо , вулгарно , НО ТОВА СЕ ПРОДАВА !

Точно Касиел, тогава още Деса Красова, се прочу със събличане. За щастие на това модата му мина вече отдавна.

Пиенето нито е геройство, нито възвеличава духа, нито води до прозрение (пиещия или тези около него), нито решава някой проблем. Не съдя или упреквам никого, просто казвам: пиенето не е никое от тези неща.

67,
Висоцки пиеше и умря по-млад дори от Ласкин, но сравнението с него е нелепо. Обичаме и тачим Висоцки не заради алкохола, а защото направи за хората страшно много с таланта и душата си. Остави силно въздействащо и трайно наследство. Между другото, за него в уикипедията има статии на близо 100 езика.

[67]

За мен думичката „труден” в този контекст не е най–подходящата, но за жалост поне в момента не мога да се сетя за друга.

Някой друг???

"Професионалист"? "Взискателен"? "Всеотдаен"?
Думи бол, само дето ползващите ги са като Елочка Людоедка понякога!

[67]

67,
Висоцки пиеше и умря по-млад дори от Ласкин, но сравнението с него е нелепо. Обичаме и тачим Висоцки не заради алкохола, а защото направи за хората страшно много с таланта и душата си. Остави силно въздействащо и трайно наследство. Между другото, за него в уикипедията има статии на близо 100 езика.

Къде, джанъм, видя сравнение?! Това е обяснението на Висоцки за ранната смърт на творческите натури, а той като поет се е концентрирал на поетите. Никакво пиене като сравнение не ми е минавало през ум, честно!

[Bacho Кольо]

... не го харесвам, обаче писаното е вярно.

Твърдението беше: "...вярно и умно".
Кое му е умното? Компилация от очевадни факти, добре познати клишета и пресилени комплименти.
Да речем, че е вярно. И кво?!? Баналните истини също са верни.

[аменеменема]

Къде, джанъм, видя сравнение?! Това е обяснението на Висоцки за ранната смърт на творческите натури, а той като поет се е концентрирал на поетите. Никакво пиене като сравнение не ми е минавало през ум, честно!

Може да не си го искала, но в дадения контекст сравнението само̀ се натрапва. При това Висоцки пише не само за творците изобщо, а и конкретно за себе си, това е негово предчувствие – както в „Капризните коне“. Но не само сравнението, а дори каквито и да е алюзии с Ласкин ми се виждат силно пресилени. Не тот масштаб. Неприятно ми е да го кажа, но е така.

[67]

Може да не си го искала, но в дадения контекст сравнението само̀ се натрапва. При това Висоцки пише не само за творците изобщо, а и конкретно за себе си, това е негово предчувствие – както в „Капризните коне“. Но не само сравнението, а дори каквито и да е алюзии с Ласкин ми се виждат силно пресилени. Не тот масштаб. Неприятно ми е да го кажа, но е така.

"От връо се долу виде, отдоле се връо не види!" С Висоцки работата е като с боговете, сложно е да се мерят. 
Напомня ми за стария виц, дето питали Ролинг Стоунс коя е най-добрата група. Епа ние, рекли те! Аааа, а Битълс? - питал репортерът. Аааа, ние за боговете не отговаряме, вие питахте за група!

[Джиджи]

Висоцки пиеше и умря по-млад дори от Ласкин, но сравнението с него е нелепо.

Не тот масштаб.

  :t2002:

[Джиджи]

За мен думичката „труден” в този контекст не е най–подходящата, но за жалост поне в момента не мога да се сетя за друга.

Някой друг???

"Професионалист"? "Взискателен"? "Всеотдаен"?

От снощи ми се мотае в главата "не–конформист", но сепак ми се искаше да не е чуждица.

А може би тва поведение е толкоз НЕТИПИЧНО за нас, българите, като реалия, че още не сме си измислили за него българска думичка, с която да го наречем?!