Die Welt: САЩ и Иран се готвят от години за този сценарий
Техеран/Вашингтон. Водещият германски национален ежедневник Die Weltкоментира новата криза в Оманския залив, като твърди че „САЩ и Иран се готвят от години за този сценарий“.
В Близкия изток има две критични точки: Омрузкия пролив и Баб ел-Мандеб. Два танкера бяха подложени на атака в едно от тези две места. Ако наистина инцидентите се окажат нападения, това може да се превърне в искрата, която да разпали региона.
„Сатаната седи на царски трон, който държи всички богатства на Индия и Омруз“. Това е написал поетът Джон Милтън през 1667 г. в своя монументален епос „Изгубеия рай".
Милтън може да е познавал скалистия остров край персийското крайбрежие, тъй като португалците са защитавали християнско царство от десетилетия, защото е важна база за техния търговски път до Индия. Днес Омрузкият пролив е нещо като артерия на световната икономика. Ето защо ескалация на кризата в залива би била много опасна.
Все още не е напълно ясно защо в четвъртък два танкера се подпалиха. Според някои медийни доклади, те са били ударени от торпедо. Ако това се окаже истина, би могло да бъде индикация, че зад атаките стои държава или поне подкрепян от такава актьор.
Не е толкова лесно да се купи и използва торпедо – за разлика от експлозивите, които може да бъдат направени на терен дори от индустриални торове. Дълго време имаше подозрения срещу Иран: твърдеше се, че Техеран е организирал нападението срещу четири други танкера през последните седмици, плюс един газопровод.
Всъщност Иран има подразделение в Революционната гвардия, което могат да извършват асиметрични атаки в морето. Със съответното оборудване.
„Почти сигурно" Техеран стои зад инцидентите, заяви тогава съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън.
По-късно и държавният секретар на САЩ Майк Помпео обвини Иран за предполагаемите атаки. „Оценката на САЩ е, че Ислямската република е отговорна за нападенията", заяви Помпей в кратко изявление пред медиите във Вашингтон.
Въпреки това, доказателствата все още не са налице. Инцидентите все още се разследват. Американските наблюдатели като консервативния експерт по външна политика Макс Боут дори смятат, че е възможно администрацията на Тръмп умишлено да манипулира ситуацията, за да провокира война с Иран.
Боут припомня за инцидент от 1964 г., при който САЩ създадоха претекст за влизане във Виетнамската война, като умишлено извършиха нападение с торпедо (или симулираха). Но има голяма разлика: ако в Залива пламне война, тя би имала много по-сериозни последици, отколкото конфликт в Южнокитайско море.
Ако наистина има военна конфронтация между САЩ и и Иран, тогава Техеран би могъл просто да блокира Ормузкия проток, за който португалците са воювали преди 500 години. Днес повече от една трета от петрола, пренасян с танкери, или 20% от световното производство на петрол, преминава през пролива. Омруз е най-тясната точка на залива – бряг до бряг разстоянието е едва 39 км. Това е точката, от която е най-лесно да се затвори залива.
Блокирането на пътя може да доведе до взрив на цените на петрола на световните пазари. Но дори повишената несигурност в Персийския залив може да предизвика пазарни колебания.
От години Иран и САЩ се готвят точно за този сценарий. Когато Техеран заплаши да блокира пътя през 2012 г., тогава от Вашингтон предупредиха, че иранците целенасочено са придобили необходимите умения, за да блокират морския проход „за известно време".
Америка, от своя страна, е планирала противодействие при подобно развитие на ситуацията.
Борбата между американците и иранците обаче не е само за петрола, не става въпрос единствено и за „хормони“. Серизона опасност за световната икономика има и на около 2000 километра на югозапад: Баб ел-Мандеб. „Портата на сълзите" е проток между Азия и Африка, който разделя Индийския океан от Червено море и Суецкия канал - включително Азия и Европа. През миналата година през канала преминаха над 18 000 кораба, или 10% от световната търговия. Той е изключително важна част от глобалния бизнес, защото през него минава най-бързият търговски път между Китай и Европа. Ето защо трафикът се е увеличил със 77% през последните единадесет години и продължава да нараства. Това е другата гореща точка на иранската криза.
Точно на Баб ел-Мандеб е Йемен, където подкрепената от Иран и шиитска милиция изгони международно признатото правителство и превзе столицата Сана. Коалиция, водена от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, води война срещу бунтовниците вече четири години.
ООН описва ситуацията, в която е поставено цивилното население, като най-лошото хуманитарно бедствие на нашето време. И двата лагера инвестират пари и преди всичко оръжия, които също могат да бъдат опасни за евро-азиатската търговия.
Шиитите са оборудвани с едни от най-мощните оръжия от иранския арсенал. Те включват ракети със среден обсег, с които са в състояние да ударят дори саудитската столица Рияд.
Нападението срещу саудитския газопровод, което се случи почти едновременно със саботажа на корабите в Персийския залив, е единственият от инцидентите, чийто произход се смята за сигурен – шиитските милиции признаха отговорност, демонстрирайки при това гордост от използването на дрон за атаката.
Едва ли е съвпадение, че през последните години Иран е инвестирал много в технологиите за създаване на безпилотни самолети. Един от иранските безпилотни летателни апарати вече навлезе в израелското въздушно пространство. И в миналото хутите са използвали безпилотни летални апарати срещу кораби - особено когато плават под флага на държава, враждебна към Иран. Ако в тези води се разпали конфликт, то той ще засегне няколко континента. И потребителите на тях.
Превод и редакция: Тереза Герова
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!