Хай да му са невиди и млади зелени та посинели ,дет казваше Невена Коканова в "Лодка в гората" Нека ви светна:
1. Най напред беше форумът на "Монитор". Аз закачих малко от него ,имах регистрация ,но бързо го закриха щото почнаа да се тепат по кюшетата , да вадат мръсно бельо... първи стадий на демокрацията , тази сладка дума слободия. Не ,че съставът беше лош , ама знаете за кацата с мед и лъжичката кафява субстанция.Много качествени хора имаше в Монитор , имаше и откровени боклуци , но свестните бяха много. . След това се създаде от Лъчи форумът на СЕГА -СКЪЦОДЕ-то и Скайкода,брилянтен форум ,брилянтни писачи ,приятелства, сбирки ,ешмедемета, но всяко нещо до време ,настъпиха центробежни проблеми и форумът се раздели на две, единият е СЕГАшния форум на вестника ,който се модерираше , а по свободолюбивите останаха в Скайкода , който не се модерираше. На много свестни хора и приятели ,които познавах съвсем произволно и беше наложен бан от модератора. Това ме натъжи и аз отворих тема : " За тия ,които нельзя да пишат в другия форум" Наричаха ни птеродактили и секви реликти , ония от отатъч, както и да е, съществуваше една открита неприязан между двата лагера , и едните и другите четяха въпросната тема ,която набъбна като планински поток , а че четяха личеше по посещенията , които за сравнително кратко време минаха милион, нямаше такава тема и в двата форума , няма и досега, публикациите...вече съм забравил, но май минаваха сто хиляди...не помня. И в един прекрасен ден го закриха ...Странджата не умре, но беше прокуден и стане хъш у фейса. Тогаво бащите основатели , Господ здраве да им дава създадоха този форум и ми оказаха голямата чест да го нарекат с името ми ,за което ще им бъда признателен до гроб... аз понеже известен период пребивавах в едно трудно житейско състояние и не бях влизал, макар ,че както знаете местото ми беше обозначено като ложа и завеса с пискюли. По-нататък знаете ...дойдох ,трудно влязох щото бях изпоозабравил позивните ,но на всичко му се намери колая и сега съм тук ,ей ма на ,ваш съм!!! Благодаря за вниманието . Приемате го като встъпителна ретроспекция , която макар и не произнесена в Актовата зала и ма същото значение. Благодаря за приема! Аз и не съм очаквал друго, щото проучих района и населението. Не се мотайте , ами давайте да се забавляваме, защото толкова неща има ,които не са казани ,толкова смях за смеене и толкоз попръжни за премълчаване (демек ,въздържайте се щото дЕцата сега одат навсякъде , мене лично ми става срамотно , ако ме чуят да попържам“ )