Апропо, очаквам Фирмин да се включи в тази тема, тъй като съм останала с впечатлението, че се е обучавал по въпроса. На живо "игрите", обаче, вършат повече работа - онлайн е истинско предизвикателство, щото си лишен от основен инструмент - наблюдението на обекта
Firmin е самоук "по въпроса". Онлайн не е чак такова предизвикателство, защото наблюдението на обекта си върви. Например, през текстовете (определяне на репрезентативните системи - водещата, предпочитаната и референтната - и с предикатите ), през реакциите (калибриране).
В терминологията на НЛП това, което е свързано като практика с приложения цитат, се нарича "Бойно НЛП".
В него се използват широко така наречените фокуси на езика. В случая - това са "бойни" фокуси на езика. Винаги, когато се говори за "бойно" НЛП и за "бойни" фокуси на езика, традицията повелява уточнението, че това съвсем не е задължително да е проява на злонамереност. Майка, която се кара на непослушното си дете, например, може да приложи, без да го осъзнава, най-опустошителните форми на бойното НЛП.
Така е и със споменатата критика. Посочените ефекти, по правило, са свързани с прилагане на точно такива фокуси на езика.
При съзнателно и целенасочено прилагане на техниките на бойното НЛП възможна цел е да се изведе "противника" от ресурсното му състояние, да се въведе и удържи в нересурсно. Един от способите за постигане на тази цел, който бойното НЛП използва, е да се разколебае и разруши мотивацията.
В НЛП като ресурсно се определя, най-просто казано, състоянието, в което вие имате пълен достъп до пълния си набор ресурси - до знанията си, до уменията си - при запазен контрол върху вътрешната си и външната комуникация. В нересурсното състояние губите способности и контрол, най-кратко казано. Волята за съпротива отслабва. Уязвимостта ви за манипулация расте.
Не съм съгласен, обаче, с генерализиране на ефектите от критиката. Клише или не, но критиката може да бъде и конструктивна. И отново с използване на фокусите на езика. Както разрушава, така и може да създава мотивация, може да променя дори убеждения, а може и да усилва връзката с наставника или с влезлия в ролята на наставник колега, приятел или друг някой в обкръжението на критикувания.
Скептичен съм и по отношение на резултатите от опитите на Скинър, без да съм запознат с тях, разбира се. Защото "лошо" и "добро" поведение се различават по една много съществена характеристика - неопределеността. Обикновено, налице е репертоар, широк набор от възможности, за "лошо" поведение в дадена ситуация, и твърде ограничен или сведен до само една набор от възможности за "добро" ("правилно") поведение. Когато с наказание блокирате една от възможностите или дори няколко от тях за "лошо" поведение, то ви остава още съществен брой възможности да се отклоните от това, което в дадената ситуация се възприема като "добро". Обратно, поощрено и посочено чрез награда, единственото "добро" се закрепва. Накратко, коректно е да се изследват алтернативи - един "лош" срещу един "добър" изход. Мисля, че в тези условия наградата и наказанието ще са еквивалентни. Това, мисля си, е еволюционно предопределено. Бозайниците са еволюирали в свят, който предлага много повече заплахи ("наказания за грешки"), отколкото възможности ("награди за правилен избор").