Мъ бел лилак нема ли мъ, како! (както била рекла Айшето). Работник-педераст нема ли? А педераст-работник? Тез как са с борбата за внимание? :D
Хайде да не се правиш на теменужка, пък макар и бяла! Всяка партия, както и всеки един от нас, имат определен ресурс. С него могат да се обхванат да речем три въпроса. Значи за четвъртия въпрос вече ресурс няма.
Не става въпрос за защитата на работника, който са го изгонили от работа, защото са разбрали, че е гей. Това би попаднало тъкмо в средата на интереса към работническата класа.
Става въпрос за борбата с документ, очертаващ наднационален орган с практически неограничени пълномощия за събиране и съпоставяне на информация, с право на "препоръки" със задължителен характер - и всичко това под прикритието на защитата на цялостните права на целокупна група с определени сексуални предпочитания. Които пък предпочитания нямат никакво значение за работата, освен ако работникът не е в полето на сексуалните услуги. Т.е. борбата е против това покрай сухото да не изгори и суровото.
Миналата година като се прибрах беше адска жега. Имах да убивам енно количество време преди една среща и реших да го убия из квартала, в който беше насрочена срещата. Обиколих наоколо, купих си вестник "Сега" в лафката срещу Университета, и тръгнах бавно и внимателно към мястото. По пътя се сетих, че не съм си купила бутилка вода и свърнах в първото подблочно магазинче. То представляваше преработена стая за колелета навярно, защото за гараж беше прекалено тясно. В него се побираха два стелажа и нещо, което под всичката натурия вероятно минаваше за тезгях. Няколко хладилника довършваха атмосферата в буквален и преносен смисъл. Иззад купчината стативи със семки и бонбонки на тезгяха се появи бледо създание на неопределена възраст между двайсет и четиридесет, което ми рече колко ми струва водата с треперлив глас, и с още по-треперлив глас се поинтересува това вестниче от външните рафтове ли съм го взела, та да си го платя, ако може. Убедено рекох, че вестникът първо си е мой, второ, на рафтовете такъв не се продава. Създанието въздъхна, че много хора вземат, пък не плащат, а на нея й ги удържат от заплатата. На мен ми призля в буквалния смисъл. Тази жена седи там като привидение, не вижда слънце и въздух - съдейки по призрачната бледност, не излиза изобщо, дните й са безкрайна броеница от клиенти, които гледат да откраднат, било поради липса на пари, било поради липса на честност, "магазинчето" е от зори до мрак, жената е свита в единия му ъгъл, където аз не мога раницата да си оставя, и тази жена три пъти си прави сметка преди да ме попита дали този вестник ще си го платя, щото аз може и да съм изглеждала свирепа в жегата и с навит на руло вестник. Разплатих се и се изнесох в пълен потрес. Цялата класическа литература начело със Смирненски все едно че се беше отворила пред мен. И си помислих, че няма партия, която да отиде при това момиче и да рече, хайде, другарко, ще направим нещо за теб! Каквото и да е, нещо като профсъюз, нещо като ден ваканция, нещо като обедна почивка. Няма! Тя е сама в онази дупка, където въздухът е кът, на двеста метра от казиното, на половин километър от кметството, тя е все едно я няма. Колко ще изкара така? Година? Две? А ако се разболее? Ако някой в семейството й се разболее? Тя вижда ли си децата, ако ги има? Мъжа, ако го има? Тя сигурно не е чувала за Истанбулската конвенция и нейната важност, ако случайно някой не си е забравил вчерашния вестник. Обаче според ПЕС, Истанбулската конвенция е тази, която ще оправи живота на жената! Ако тя доживее, разбира се. Ако ли не, какво пък, ще си има Конвенция, за защита на който дойде. И работата ще е отчетена.
Затова като се сетя как председателят на ПЕС е защитавал интересите на работническата класа с дипломна работа за значението на копчетата на военните униформи преди век и нещо, все се сещам и за тази жена, свита в ъгъла зад чупа-чупса. Нали се сещаш какво е рекъл Смирненски по въпроса? Е, още е актуално!