Когато прокуратурата не иска (да чуе)
Много зависи кой говори. Ако говори премиерът – записите са незаконни, а проверките прекратени. Ако говори Боил Банов – записите пак са незаконни, но може да послужат за разследване
01 Февр. 2019
автор Полина Паунова, www.svobodnaevropa.bg
Илияна Кирилова
Реакцията на обвинението внезапно да се вслуша в незаконни записи изглежда като по учебник за пиар и комуникация. Но в желанието си да демонстрира, че няма двоен аршин, прокуратурата влезе в един отдавна заложен от самата нея капан.
Разликата между слушане и чуване в България е качествена. Качеството пък винаги е в полза на силния.
"По правило тези записи биха могли да се използват като годни доказателствени средства, но тъй като не са създадени в условията на СРС-та, начинът, по който ние бихме могли да ги приобщим като доказателства, е чрез назначаване на експертиза. Тази експертиза първо ще установи какви са думите, които са били използвани и разбира се, от кого, в случай че има сравнителен материал от глас. Т.е. тази експертиза ще установи и съдържанието, и авторството."
Изписаните по-горе думи принадлежат на говорителя на главния прокурор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова. Поводът за произнасянето им пък са изнесените записи от депутата Елена Йончева, които според левицата уличават министъра на културата Боил Банов в корупция.
След пресконференцията на БСП в сряда мигновено държавното обвинение се самосезира и обяви, че започва разследване на случая, а при достатъчно данни може да поиска дори отстраняването от длъжност на Банов.
Действията на прокуратурата изглеждат адекватни и се развиват с шеметна бързина. Скоростта, разбира се, може да бъде отдадена на желанието на държавното обвинение да покаже, че не атакува само опозицията в лицето на Елена Йончева, която бе обвинена в пране на пари преди дни. Какъв по-добър случай за демонстрация на безкомпромисност от това именно по сигнал на обвинената Йончева да се започне преследване за изясняване на отговорността на действащ министър. Реакцията на обвинението изглежда като по учебник за пиар и комуникация.
В желанието си да демонстрира, че няма двоен аршин обаче, прокуратурата влезе в един отдавна заложен от самата нея капан. И на практика доказа точно обратното.
„Ти си го избра“
Годината е 2013. Тогава в качеството си на говорител на Софийската градска прокуратура отново Румяна Арнаудова оповести пред медиите, че Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов не са извършили престъпление със скандалния разговор, станал известен с репликата „Ти си го избра“, в дома на подалия по онова време оставка премиер.
Единственото, което държавното обвинение тогава стори, е да образува дело за незаконно подслушване срещу неизвестен извършител.
Скандалният запис от сутрешната среща на вече бившите премиер, градски прокурор на София и земеделски министър се превърна в една от главните обсъждани теми в предизборната кампания по онова време. В разговора имаше редица скандали. Най-фрапираща бе репликата от страна на Кокинов към Борисов, че именно премиерът сам си е избрал главния прокурор. В разговора се дискутираше и какво точно да направи Мирослав Найденов във връзка с разследване срещу него, а от репликите на участниците ставаше ясно, че вече бившият градски прокурор даде на Борисов копие от доклада по проверката за подслушването в МВР по времето на Цветан Цветанов.
Въпреки всичко това и поредицата изказвания от експерти, че смисълът на разговора трябва да се превърне в няколко разследвания за търговия с влияние и възпрепятстване на правосъдието, прокуратурата предпочете да не се занимава с казуса по същество, стъпвайки на факта, че записът не е направен законно.
Сега, повече от пет години по-късно, същата прокуратура изглежда ще ползва отново незаконно направен запис, като база от която да стартира разследване срещу далеч не така политически атрактивния министър на културата в третия кабинет на Борисов. На същия Борисов, който „сам си избира“ главен прокурор.
„Ало, Ваньо“ и двете каки
Годината е 2014. Софийската апелативна прокуратура потвърди постановлението за прекратяване на разследването по делото "Мишо Бирата“. От него стана видно, че държавното обвинение е претупало отново случая и дори не е проверено самото съдържание на записаните разговорите, които дадоха повод за скандала.
Аферата, с която държавното обвинение не пожела да се занимава, е известният случай "Ало, Ваньо", към който реферира Йончева преди ден с разкритията си и затова ги нарече „Ало, Банов“.
Действието се развива след полунощ на 13 март 2010 година. Малко преди това - в 20.00 часа на 12 март, митнически служители влизат на проверка в пивоварната "Булбрю" на покойния вече бизнесмен Михаил Михов-Мишо Бирата. Те влизат и в съседните помещения на фирмата "БГ дринкс" и стоят там четири часа – до полунощ.
По този повод шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов провежда три разговора с тогавашния премиер Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и зам.-шефа на митниците Антоний Странджев. Това е само началото на скандала, защото от изтеклите записи от СРС-та се чува ясно как тогавашният премиер е поел ангажимент да не закача определен бизнесмен. От друг разговор се разбира, че Мишо Бирата "винаги си е плащал" и не разбира защо го закачат.
От случая не последва нищо
Не последва нищо и от случая „Яневагейт“, известен също като „двете каки“. Става дума за онази поредица записи, публикувана от сайта „Биволъ“, която разкри задкулисни машинации по върховете на изпълнителната и съдебната власт с дейното участие на Пеевски и на министър-председателя Бойко Борисов.
Записите "Яневагейт" обаче бяха еднакво компрометиращи и за премиера, и за главния прокурор Сотир Цацаров и приближените му висши магистрати. Истинско разследване на казуса така и нямаше, тъй като Цацаров, чието име е замесено в записите, отказа да се оттегли временно до приключване на проверката. Нещо повече – скандалът влезе в евродоклада за страната ни по мониторинговия механизъм, но това не доведе до абсолютно нищо.
Какво е общото
Между всички тези случаи има едно общо: записите, които разкриха скандалите, не са СРС-та. Т.е. не са законни. Ето защо те не могат да бъдат годни доказателства.
Тук обаче идва саморазобличаването на прокуратурата. Държавното обвинение би следвало да ползва тези записи като отправна точка на разследването си. И като следствие от това - по безспорен начин да опита да установи съдържанието им. Разбира се, това трябва да се случи, след като първо извърши експертизата, за която Румяна Арнаудова спомена в сряда по казуса „Банов“.
Съвсем очевидно е, че държавното обвинение може да прави това. Съвсем очевидно е и друго, че иска да изслушва внимателно незаконни записи само когато може да уличи в корупция чрез тях недотам атрактивни политически фигури, обаче.
Ето защо, когато чуе по същество уличаващи думи (записани отново незаконно) от устата на премиер, градски прокурор или две съдийки, прокуратурата предпочита да не слуша подобни записи.
Изводът
Изводът, разбира се, е банален.
Държавното обвинение може да чува, т.е. има механизми за това. Но невинаги иска. А невинаги иска, защото много зависи кой говори. Ако говори премиерът – записите са незаконни, а проверките прекратени. Ако говори Боил Банов – записите пак са незаконни, но може да послужат за разследване.
По тази причина прокуратурата може и да чуе какво казва министърът на културата в аудиото, огласено от Йончева. Защото в него, а и от решението на първата съдебна инстанция по казуса наистина става ясно, че проблем в МК има. Въпросът е дали този проблем може да се стори достатъчно съществен на обществото, след като то вече е слушало как премиер си избира главен прокурор и от това нищо не е последвало, защото прокуратурата тогава не е искала да чуе.
Разбирате ли какъв е проблемът със слушането?
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
