Но не допускам, че е имало чак такава поквара, каквато е в момента, та членството в БКП да е било свързано по некъф начин и с отличниците сред випускниците. Завършили все едно какво учебно заведение!
Ти да видиш. Мен, например, са ме привиквали в Областния комитет на ДКМС, да давам обяснения. По нещо като "донесение" от парторга на факултета (впрочем, същият докторант на баща ми). Че, видите ли, тогава, когато десетки млади другари-студенти заявяват желанието си да встъпят в редовете на БКП, другарят, видите ли, Firmin, сина на другарят Firmin-баща, необяснимо защо, от някаква криворазбрана скромност ли, се нещо помайва. С което, с оглед позициите му в ДКМС, дава лош пример. И ми вика секретарят кво е тва, бе! ти майтап ли си правиш с тези неща?! Аз, с типичната си глупост - перестройката тези неща, с глупостта, ги усилваше по това време - му развивам теза, че на позицията, на която съм, трябва да запазя известна дистанция с БКП, защото и без това студентите вече говорят, че са ни взели комитетските в ДКМС асъл на ръчно управление от партийната организация и комитета (имаше няколко случая на твърде директна намеса). Секретарят, разбира се, ми вика абе, ти наред ли си! я вземи си прочети устава (на ДКМС) и си събери акъла. прибираш се оттук и сядаш да пишеш заявление за приемане. ще ми философства той за ръководната роля на партията. Те такива едни ... Младежки спомени.
И това, при положение, че две-три години по-рано за малко да ме приемат в Партията още в армията. Просто не стигна време за процедурата или нещо такова.
А заявление написах и ме приеха чак през 90-та. В БКП все още. Когато някои, даже такива, дето ми търсеха махана, взеха леко-леко да се изнизват. Но това вече е друга история. Пост-тоталитарна.