...освен ако под балконинг нямаш предвид пластичната хирургия за уголемяване на циците, при което по-скоро съм за :yes-1289:
Не, имам предвид това, което испанците и португалците не приемат. Но аз питах самото явление като какво ще го определим -- очовечаване или опростачване? А не дали се приема или не. Мога да предположа, че за испанците и португалците е опростачване, а не очовечаване 8)
И да допълня, че снощи бях на маса и гледах с половин око.
Залитането на кореком поколението към сичко западно през 80те беше от своя страна реакция на прекалената русификация на България - петък следобед телевизия само на руски, руски в училищата от ранните класове и т.н., но светът през 70-те и 80-те вече беше различен от онзи през 40-те и 50-те.
Автаркия в рамките на страната или в рамките на СИВ би могла да съществува в следвоенния период, следващото поколение, разбираемо, искаше повече от живота. Югославяните, съвсем прагматично, бяха решили този въпрос, хем запазвайки ръкодовната роля на Съюза на югославските комунисти, хем осигурявайки на населението достатъчно добър стандарт.
Това, което според мен Лилиан искаше да каже, беше, че до края на 80те българското общество беше много по-отворено, поне в нагласите си, към света. Изолацията винаги води до желание за откриване на нови неша. В момента, тридцать лет спустя, новото вече е видяно и преживяно. Разочарованието от новото и маргинализацията на определени групи неизбежно водят до носталгия към едни времена, които може да не са били идеални, но в които не е имало бедност и социално неравенство.
А що сме на тоя хал ли?
1. Горбачов
2. Горбачов
3. Желанието на местната номенклатура да трансформира относително нестабилната си и по дефиниция временна лична партийна власт с по-трайна, икономическа, която да може да предаде на поколенията си.
Западът, естествено, провокира този сценарий, но изпълнението си беше изцяло на местна почва. Голяма част от номенклатурата станаха първи капиталисти и евроатлантици. То си е до хората, дет се вика...
