Марксизмът -ленинизмът безспорно е една стройна теория и даваше солидно обяснение за света през 19-ти и 20-ти век. Аз не казвам дали се оказа вярна теория, а че беше солидна, СИСТЕМНА теория. Днес 2022 класовата теория не може да обясни света и който търси отговорите , стъпил върху "капитализъм/социализъм" е обречен на кръгозорна инвалидност... Днес разделителните линии са други, много по-дълбоки, екзистенциални. И няма "добри" и лоши страни, макар цивилизационната принадлежност по Хънтигтън да е по-актуална от всякога... Разделението днес е както пееше Балавоан - да разберем кои са лошите и кои добрите https://www.youtube.com/watch?v=f4m_ZwJTSx4 , но те са навсякъде. Не са в определена страна. Не са в определена социална "класа", затова ориентацията е по-трудна и не се постига с марксизма и класите.
Защо смятате, че XXI век е толкова специален, че за него историческият материализъм не важи, въпреки че е важал за много векове преди това? И въз основа на какво смятате, че трябва да се търсят отговорите, както се изразявате?
Само за справка. Русия днес е все така прекрасна и необятна метрично и духовно, но е една УЛТРА-капиталистическа страна, ултра комерсиална. И не виждам нищо лошо в това.
Аз пък виждам.
А дружбата не работи.
Но преди работеше. Ще дам дребен пример. Когато преди много години (при НРБ и СССР) ни бяха командировали от института към нашия завод в Одеса, там имаше един шофьор, украинец, който говореше на руски. (Между другото, за 2 месеца там нито веднъж не чух украинска реч, освен по радиото. И от всички хора, с които там се запознах, само той беше украинец.) Та този човек ми помогна да се сдобия с 20-литрова алуминиева туба. Помоли се на продавачката, като каза "Товарищ приехал из Болгарии". И макар че тези туби бяха дефицитни и се пазеха само за свои хора, тя ни продаде една такава! Още си я пазя... :)
Дружбата си е дружба. Но когато влезеш в един руски храм и невероятни гласове ти попеят църковни песни или "Было двенадцать разбойников" , за това искат деньги.
Никога не съм присъствал на православна църковна служба в храм, нито тук, нито в Русия. Но за сметка на това веднъж бях участник (не публика, а именно участник – защо, ще обясня по-нататък) в католическа служба в базиликата "Свети Стефан" (на унгарски Ищван) в Будапеща. Това беше през 80-те години в социалистическа Унгария (УНР). Бях тръгнал на екскурзия по Дунава и в Будапеща реших да видя дали няма някой органов концерт. Аз съм голям почитател на "царя на инструментите". Нямах късмет с концерт, но вместо това ми се удаде възможност да присъствам (както си мислех тогава, а то се оказа не просто присъствие) на католическа църковна служба. Трябва да се има предвид, че съм заклет атеист. Цялото ни семейство сме атеисти и съм получил атеистично и комунистическо възпитание и в училище. Един от любимите ми романи е "Стършел" (The Gadfly).
И така, влязох аз заедно с богомолците и службата започна. И тогава се оказа, че не съм публика, а участник! Защото в определени моменти трябва да се става, да се пее, да се кръстиш (отляво-надясно, разбира се) и така много пъти. (Между другото, никога преди това и никога след това не съм се кръстил, нито отляво надясно, нито отдясно наляво. И нямам намерение да го правя. Но тогава нямаше как.) Гледах какво правят другите и папагалски повтарях техните действия. При пеенето (на унгарски, без да знам езика) си отварях устата и може да съм издавал някакви звуци, не знам. То в този океан от звуци (орган и хор) едва ли можеш да чуеш нещо друго. (Впрочем това може и да е било повтаряне на някакви фрази като речетатив, а не истинско пеене, вече не помня точно.) Беше изключително вълнуващо преживяване, което няма да забравя, докато съм жив. На изхода дори си потопих ръката в "светена" вода, както правеха всички :)
И цялото това чудо беше абсолютно безплатно.
Ето изпълнение на "Токата и фуга в ре минор" от Й.С. Бах точно на този орган, на чието великолепие имах възможност да се насладя тогава:
https://www.youtube.com/watch?v=mk9qM3K8a-kА ето и поглед към една от най-характерните особености на този орган – "фанфарите":
