Абе аре вземете най-сетне да прочете внимателно "Под игото" и да продължите да се харесвате...
Само един приятелски съвет от ИксперД:
"Под игото" не се чете така просто -
Първо се прочита нооо внимателно "Епопея"-та - от "Левски" до "Опълченците" - опълченците с особено внимание, там за синилата от бича, срама по челото, обаче... Таз епопея неслучайно не върви хронологично, а тръгва от единия, сам, Левски и стига до опълченцИТЕ. В този именно ред и е написана, и публикувана. За да се разбере що тъй, внимателно се мисли що "тайно и полека" за няколко деня "народът порасте на няколко века".
Второ се чете "Чичовци" - фнимателно, това е най-талантливото - пародийно - обяснение на въпроса "Защо сме такива?". NB Разликата между жълтопаветниците наши, които мразят себе си, че са българи, и тези с "кочината", от една страна, и Вазов, от друга е, че Вазов по-добре е познавал чичовците от изброените, но за разлика от тях, даже в травестията, ги е обичал. Щото са ни чичовци, на всички ни :).
Трето - чак тогава внимателно се чете "Под игото", щото там горните две линии - героическата и хумористично-битовата, се сливат в едно органично цяло. Понеже "Под игото" е най-талантливият експеримент на тема "Какво става с душите "ПОД" /игото/ и за робския страх, и за тежкия път на порастването до съзнанието за свободен човек.
Неслучайно първо второ и трето в този ред са писани и публикувани.
Простете, че ви досадих офтопикно и пространничко. Но с Вазов трябва много внимателно, а не всеки да го дърпа насам-натам за свои си цели. Вазов е обичал България и българите, каквито са, с ясното съзнание какви са, през целия си 50-годишен творчески живот.