Евала на американците.
Преди тридесет и кусур години, когато ние ходехме по митинги и скандирахме "кой не скача е ченге", в офисите на "Ранд Корпорейшън" и другите policymakers е кипяла трескава работа за определяне на световната политика за следващите 30 години. Да, американците не правят петилетки, те работят с много по-дълъг хоризонт и тези политики се следват независимо от това кой президент търка стола в овалния кабинет.
Тогава те, като замяна на Студената война, поставиха основите на това, което по-късно Джоузеф Най нарече "мека сила" (soft power) - начинът да постигнеш политическите си цели без да стигаш до война.
Прекрасна илюстрация на това е "синдромът на сварената жаба" за привикване към нездравословна среда. Ако поставим жаба в съд с гореща вода, тя незабавно ще изскочи от него. Но ако поставим жабата в съд със студена вода и бавно започнем да вдигаме температурата, жабата ще се свари. Пример за това е пълзящата НАТОвизация на континента, въпреки дадените от страна на Америка обещания на Горбачов.
И ето, когато жабата (в случая Русия) се усети че я варят, беше вече късно и единственият изход за руснаците остана войната, за сега с Украйна.
Но и тук американците надиграха руската жаба. Започнаха с малко, бронежилетки и каски. След това гранатомети и ПЗРК. Последваха картечници "Browning", гаубици М777, бронетранспортьори М113, ракети Harpoon и РСЗО "HIMARS". Ще последват танкове и самолети.
Кога руснаците ще се усетят, че пак ги варят? Кога ще ударят мостовете на Днепър и ще оставят Лвов без ток. Ще разрушат стратегическия Бескидски тунел и "центровете за взимане на решения"? Ще престанат да водят СВО и най-сегне ще се явят на войната която Украйна и новата "Антанта" воюват.