Моля, отворете малко поне прозорците, след като цървула се изнесе.
За пореден път.
п.с. и ако ще го стори по бързо, моля, осведомете го, че може и да доживее животеца си във вмирисаната си нирвана.
Но не е сигурно.
"Всичко това много объркваше Клевинджър. Ставаха много странни неща, но най-странното за Клевинджър беше омразата, жестоката, неприкрита, неумолима омраза на членовете на дисциплинарния съд, чиито непримирими лица бяха покрити с глечта на корава отмъстителност, която злобно тлееше като неугасими въглени в присвитите им очи. Клевинджър беше зашеметен, когато откри това. Да можеха, щяха да го линчуват. Те бяха трима възрастни мъже, а той бе просто момче, мразеха го и желаеха смъртта му. Мразеха го още преди да дойде, мразеха го, докато беше там, мразеха го, след като напусна и след като се разделиха един от друг и отидоха към самотата си, злобно отнасяйки със себе си омразата си като някакво свидно съкровище.
Предната вечер Йосарян бе направил всичко, което можеше, за да го предупреди.
— Нямаш никакви изгледи да се измъкнеш, момче, му бе казал той мрачно. — Те мразят евреите.
— Но аз не съм евреин — отговори Клевинджър.
— Това няма да има значение — обеща му Йосарян и той бе прав. — Те гонят всички.
Клевинджър се сви пред тяхната омраза като пред заслепяваща светлина. Тези трима мъже, които го мразеха, говореха същия език като него и носеха същата униформа, но гледайки техните неспособни на обич лица, неизменно сгърчени в жестока враждебност, той моментално разбра, че никъде по света — нито във всички фашистки танкове, самолети или подводници, нито в бункерите зад картечниците, минохвъргачките и бълващите пламък огнепръскачки, нито дори между изкусните мерачи на елитната противовъздушна дивизия „Херман Гьоринг“, нито между зловещите им съучастници във всички бирхалета в Мюнхен и навсякъде другаде — нямаше хора, които да го мразят повече. "
