Проф. Дарина Григорова:
:- МВнР признава “приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа”. “Принос” е доста меко казано, защото принос имат съюзниците, а основната решаваща роля е на Съветската армия. Все пак нямаше официална благодарност към САЩ за “победата над нацизма”, каквато изрече германският президент.
Квалификацията “половин век репресии” от “съветските щикове” удобно забравя за денацификацията, общоевропейска политика, част от която е Нюрнбергският процес и Народният съд у нас. Репресии има, но изложбата не е за тяхна възхвала. Българи доносничат за българи, отговорността е повече на българското общество, отколкото на “тоталитарната система”.
Да “съветваш” руското посолство относно термина “освобождение” на официално равнище, разглеждайки го като “съмнителна историческа теза”, е неуместен тон. Защото тогава може да се откажем от Южна Добруджа, която остава в рамките на България – победена държава, благодарение на СССР, на същите тези “съветски щикове”, към които Борис III е имал друго отношение за разлика от съвременните ни творци на външната ни политика.
Друг е въпросът, че тази изложба можеше да е по-сполучлива и далеч повече приветствана на 8 май 2020 г., когато Европа ще празнува 75 години от освобождението си от нацизма – цяла Европа, не Източна, както се изтъква в заглавието.
Но ако само название на неоткрита изложба така травмира МВнР, защо официално се мълчи за паметника на американските летци, бомбардирали София, пред американското посолство?! Или това се приема безропотно като нещо естествено, че да си има и веществен мил спомен. САЩ и СССР са съюзници срещу Хитлер, но съветски самолети не хвърлят бомби по български градове. Ще кажете, ама ние не сме им обявявали война. Да, така е, и това не е случайно. Ние не прекъсваме и дипломатическите си отношения със СССР до 5 септември 1944 г., прекратени по съветска инициатива. Но сме военен съюзник на Германия.
За съжаление, съдейки по бурната медийна реакция в Русия по повод изявлението на МВнР, което само по себе си не е изненада за нас и едва ли бихме му обърнали такова внимание, за руското общество то има ефект и постигната крайна цел – фобия към България. Когато не можеш да унищожиш русофилията на българите, заличи българофилията у руснаците. И това работи."
