аз от известно време мисля, че искам да се освободим от прекомерната усложненост на живота, от задължението да носим по две телефона, които да сменяме през през 6 месеца, от прахосмукачката -робот, която се задвижва с мобилно приложение, от тегобите на уелнес и сватбената индустрии, изкуствено създавания корпоративен стрес и тийм билдингите
от рекламите, от филмите изпълнени с продуктово позициониране,
от храната,която поръчваме за вкъщи, от пълните с дрехи гардероби, от гурме кулинарията, нишовата парфюмерия
искам простотата на живота, която познавах като дете, без страх от изкуствен интелект и клониране на живи същества
искам свобода от тези неща, но нямам представа, дали мога да живея без тях
също искам да сме свободни от манталитет , който позволява, когато в завод за военни отпадъци загинат 15 човека, останалите живи да искат възстановяването му, защото не знаят ,как да се справят по друг начин
а и от манталитет, който разрешава, да оставиш 80-годишния си самотен родител, в някое затънтено село, с обяснението,че той иска това
а, и да заминеш в чужбина и да оставиш децата си тук при родителите си, години наред
а и манталитет, който допуска, че някой може да бъде убит, защото те дразни
а също и такъв, според който всичко се решава априори, има там едни "горе", които са се разбрали за всичко и от теб не зависи нищо
и още много, но стана дълго
проблемът е,че не съм сигурна, дали не принадлежа към някоя от горните групи