Real Programmer

[Engels]

Следователно ще те подведе.

Изяж си децата! Или доматите!

Отивай да оправиш периода на полуразпад на урана!
 
Докато алкохолът не ни е хванал съвсем.

[micky]

2 + 2 * 2 = ?

Лека нощ експерте.

[66]

Следователно ще те подведе.

Изяж си децата! Или доматите!

Отивай да оправиш периода на полуразпад на урана!
 
Докато алкохолът не ни е хванал съвсем.

Три порядъка, нищо работа. И рекиджа е некъде там, даже с малко отгоре.
 
"Истинския програмист не пише на паскал"
Тва беше една много свежа статия. Га бехме млади.
По памет имаше бисери от вида - Истинските програмисти с къси програми на асемблер в космоса и дълги програми на фортран на земята улучват дупките в пръстените на сатурн след три години полет ....

[Engels]

Недей да шикалкавиш, наричайки „машинна команда“ нещо, което е само редица от стойности на байтове. Това е нелепо.

Що, ти машинните команди с йероглифи ли ги пишеш.

Ако не е машинна команда, а само редица от стойности на байтове, дизасемблерът веднага ще ти покаже среден пръст.

[Engels]

 
"Истинския програмист не пише на паскал"
Тва беше една много свежа статия. Га бехме млади.
По памет имаше бисери от вида - Истинските програмисти с къси програми на асемблер в космоса и дълги програми на фортран на земята улучват дупките в пръстените на сатурн след три години полет ....

Ами да си припомним младостта, хубаво време беше.
Истинския програмист не пише на паскал
Оригинален текст: Real Programmers Don’t Use Pascal, Copyright (c) Ed Post, Tektronix, Wilsonville OR USA
Оригинален превод: Истинският програмист не пише на PASCAL, преводачът не е известен

Едно време, в златния век на компютрите беше лесно да се отделят истинските мъже от момченцата. По това време истинските мъже бяха тези, които разбираха от програмиране, а кърмачетата – които не разбираха. Истинският програмист казваше “DO 10 I= 1,10”, а останалият свят – “Компютрите са нещо прекалено сложно и загадъчно” или “Не мога да се обвързвам с тях,те са толкова безлични”. В своя труд “Истинските мъже не ядат попара” В.Фойерщайн е отбелязал ясно, че истинските програмисти не се страхуват да се “обвържат” с нещо сложно и не се страхуват да минат за безлични.

Но времената се менят. Днес живеем в свят, в който малките стари дами имат готварска печка с микропроцесор, а дванадесет годишни хлапаци могат да засрамят истинските мъже при игра на Invaders, Digger или SopWith. Истинските програмисти са в опасност да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от недоучили студенти по математика със своите 16-битови персонални сметалки.

Все пак има съществена разлика между тези две категории натрапници и истинския МЪЖ-ПРОГРАМИСТ. Познаването на тези разликиби могло да даде на хлапаците образец, към който макар и безнадеждно да се стремят.

Най-лесният начин да се определи кой е Истински програмист,е по езика,който използва. Когато Истинският програмист програмира, той пише на FORTRAN (някои по-консервативни Истински програмисти държат на версията IV, но Големият програмист приема при нужда и версия 77), а кърмачетата пишат на PASCAL (съвсем непрогледналите даже на версиите TURBO). Истинските програмисти нямат нужда от абстрактни концепции за да си свършат работата – те са напълно щастливи с перфоратор, компилатор за FORTRAN и бира. Когато в последно време на Истинските програмисти се налага да програмират на персонални компютри те благосклонно се съгласяват, че след някои тайнствени доработки и предефинирания дори от BASIC(естествено става дума за компилатор) може да се получи един поносим език за програмиране.Накратко: ако не можете да направите нещо на FORTRAN или BASIC, направете го на ASSEMBLER. Ако не можете да го направите и на ASSEMBLER, не си струва да го правите изобщо. Ако все пак трябва да се направи а Вие можете да го напишете само на “нещо” от рода на PASCAL, най-добре възложете работата на Истински програмист, очевидно е, че Вие не сте за тази работа.

Когато завърших университета мислех, че съм най-добрият програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули, да използвам пет езика за програмиране и да пиша програми от по хиляда реда, които дори работеха и дори да изпия на един дъх две бири. След това попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да прочета и разбера програма на FORTRAN от двеста хиляди оператора, след което да я направя два пъти по-бърза.
Всеки Истински програмист ще Ви каже, че цялото структурно програмиране на света не може да Ви помогне да решите такъв проблем, нужни са талант и много бира.

Постепенно стигнах до някои заключения за Истинските програмисти и структурното програмиране:

* Истинският програмист не пише на PASCAL;
* Истинският програмист не се страхува да използва GOTO;
* Истинският програмист може да пише цикли заемащи цели страници без да се обърка;
* Истинският програмист харесва аритметичния IF, защото той прави програмата по-интересна;
* Истинският програмист пише самомодифициращи програми, особено ако това спестява 20 наносекунди на някой еднократен преход;
* Истинският програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.

Каква операционна система използва Истинският програмист? CP/M? UNIX? Пази боже! Даже малките стари дами и гимназистите могат да ги разберат. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може да запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но това не е достатъчно. Не! Истинският програмист работи с OS/370. OS/370 е
наистина забележителна операционна система. Тя позволява да се унищожи няколко-дневна работа само с една шпация на грешно място.
По този начин се стимулира бдителността на персонала.

Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере току що появилото се съобщение IIK305I. Големият програмист може да пише на JCL без справочник. Великият Истински Програмист може да открие грешка, погребана в шест-мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при липса на хартия за широкия печат дори и без целия дъмп.

Истинският програмист трябва да подбере и текстов редактор който да подхожда най-добре на душевната му нагласа, както и на вратовръзката подарена от тъщата за по-миналия професионален празник на програмистите. Проблемът е там, че Истинският програмист не харесва концепцията “Каквото виждате, това получавате”. Той иска редактор от типа “Искаш и получаваш”, а какво получавате е тема на съвсем отделно изследване. Редакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, непрощаващ и опасен, с тънко и своеобразно чувство за хумор. Някоя грешка при работа с него да унищожи цялата програма или само най-важните и трудно-настройващи се сегменти. Друга грешка (или същата в зависимост от фазата на Луната) да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, съдържащи
данните от измерванията и изчисленията на група от четиринадесет висококвалифицирани и нервни специалисти (двама от които едно време са се колебали между чистата наука и професионалния бокс).
Хубаво би било редакторът от време на време да вмъква тънка и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.

Къде работи Истинският програмист? Какви програми заслужават вниманието Му? Можете да бъдете сигурни, че никой Истински програмист няма да бъде заварен да пише статистически програми на PASCAL, да сортира адреси за някое списание с помощта на Lotus или да прави табулограми за малките стари дами, минали на медицинска комисия за презаверка на шофьорските книжки. Истинският програмист иска задачи с разтърсваща света сложност.

Някои от Най-Страшните Истински Програмисти работят в космическата лаборатория на NASA в Калифорния. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Компютрите на космическата совалка са програмирани от Истински програмисти.
Много от тамошните програмисти знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото без да гледат source-текстовете. С комбинация от дълги програми на FORTRAN на Земята и къси на ASSEMBLER в Космоса те могат да извършат невероятни подвизи в навигацията и управлението – например след шестгодишен полет да улучат десеткилометровия процеп в пръстените на Сатурн; да сменят някой датчик или кондензатор 83 секунди преди да се е повредил и други подобни.
Казват, че един Истински програмист решил да напъха програма за разпознаване на образи в останалите няколкостотин байта от паметта на Voyager. В последствие тази програма откри нов спътник на Юпитер.

Истинският програмист може да направи и компромис с принципите си, работейки върху нещо малко по-тривиално, стига то да носи достатъчно пари. Например някои Истински програмисти правят видеоигри, без обаче сами да играят. Истинският програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на таблицата с резултатите, затова не вижда предизвикателство в играта. Също така всички работещи за Лукас са Истински програмисти, защото би било глупаво да не се приберат парите на петдесет милиона почитатели на “Междузвездни войни”. Малко по малко Истинските програмисти започват да се занимават и с машинна графика, главно защото никой още не и е намерил разумно приложение и тя засега е едно малко странно хоби.

Изобщо Истинският програмист се забавлява така както работи – т.е. с компютри. Той постоянно се учудва защо неговият работодател му плаща за работа,която иначе би вършил само за удоволствие, но естествено не изразява гласно такива мисли пред началниците.
От време на време Истинският програмист все пак излиза от службата си за глътка чист въздух и една-две бири.

В каква среда работи най-добре Истинският програмист? Типичният Истински програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Те са наредени в строго хронологичен ред,натрупани на места, чието разположение обаче е така организирано, че само по себе си представлява изключително интересен проблем в областта на случайните събития.
Ще видите и пет-шест чаши, наполовина пълни с дълго престояло кафе. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки от пури и много други неща. В някои случаи някои чаши съдържат бледа течност с цвят на чай, силно миришеща на много ром с малко лимонов сок. Не са наблюдавани случаи на недоизпита бира. Освен ако програмистът не е изключително опитен, ще намерите ръководство за програмиране на JCL, и справочник по ASSEMBLER отворен на някоя особено интересна страница. На пода се въргалят опаковки от сухи бисквити, празни пакети от тютюн за лула и билети за Онзи Концерт На Който Трябваше Да Отида С Жена Си. Някъде наблизо вероятно имаи забутан шаблон за блок-схеми.

Подложен на силен натиск Истинският програмист може да работи петдесет часа без прекъсване. Всъщност той предпочита този стил.
Дългото време за отговор на системата не го безпокои, защото му дава възможност да подремне между две компилации. Ако не го стягат достатъчно, Истинският програмист работи, първите девет седмици, по една малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица завършва работата си за два-три
петдесет-часови маратона. Това не само впечатлява ръководството, но и създава удобен претекст да не пише документация.

Ето и някои правила за разпознаване на Истинския програмист:

* Истинският програмист по принцип не носи вратовръзка, но когато се налага слага вратовръзка, без да изневерява на принципите си.
* Истинският програмист отива на работа по обяд. Ако отиде по-рано значи е объркал нещо.
* Истинският програмист може да знае или да не знае рождената дата на съпругата си, но знае наизуст ASCII – таблицата.
* Истинският програмист не знае да готви. Когато се налага да сготви, поради липса на алгоритъм, той готви по метода на пробите и грешките и не обича формален контрол. Понякога успява.
* Истинският програмист използва водата за миене (в комбинация със сапун или паста за зъби). Ако не трябва да се пие алкохол, той пие кафе или бира.
* На забава Истинските програмисти стоят в ъгъла и говорят за защити на операционните системи и начини за преодоляването им
* На футболен мач сравнява играта със своя листинг.
* На плажа чертае блок-схеми по пясъка.
* Отива на дискотека за да открие системата в работата на светлинните ефекти.
* На погребение Истинският програмист казва: “Бедният Джордж! Програмата му за сортиране почти тръгна преди инфаркта”.

Всъщност и бъдещето не е толкова лошо. Докато има лошо дефинирани задачи, изтънчени грешки , нереални графици и павилиони за бира, ще има ИСТИНСКИ ПРОГРАМИСТИ, жадуващи да се втурнат и да решат проблема, оставяйки документацията за после.

Долу PASCAL, да живее FORTRAN!

[аменеменема]

Недей да шикалкавиш, наричайки „машинна команда“ нещо, което е само редица от стойности на байтове. Това е нелепо.

Що, ти машинните команди с йероглифи ли ги пишеш.

Ако не е машинна команда, а само редица от стойности на байтове, дизасемблерът веднага ще ти покаже среден пръст.

Ти, момченце, си толкова „програмист“, колкото и „философ“: едно дрънкало. В живота си не си написал програма, нито някога си учил програмиране или поне устройството на компютър. Шут, бърборко.
Ако имаше поне бегла представа от тези неща, щеше да си наясно, че всяка поредица от байтове може да се изтълкува и като данни, и като една или повече команди, и като различни смеси от двете. А като данни може да бъде текст, цели числа, реални числа или просто поредица от битове.
Научи поне това, че и командите на програмата, и данните, с които те работят, стоят на едно и също място, в оперативната памет, и там всяко от тях е кодирано като поредица от байтове. Байтовете нямат мирис и цвят, нито имат етикети, обясняващи как да се тълкуват. Тълкуването е според целите.
Айде сега спри да се излагаш, ами си измий краката и си лягай. А ако искаш поне малко да ти светне що е компютър и програма, утре помоли някого да те упъти към четиво за начинаещи. Защото нещата, които ти повтарям и ти така и не си в състояние да схванеш, са сред най-най основните. Те дори не са никакво специфично знание, а обща култура, която се очаква да има всеки след 7-и клас.

[Engels]

Ти, момченце, си толкова „програмист“, колкото и „философ“: едно дрънкало. В живота си не си написал програма, нито някога си учил програмиране или поне устройството на компютър. Шут, бърборко.

Май забравяш нещо:
https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=461.msg45736#msg45736
Или мислиш, че баба ми е написала тези програми.
Да продължим със следващото ти твърдение:

Ако имаше поне бегла представа от тези неща, щеше да си наясно, че всяка поредица от байтове може да се изтълкува и като данни, и като една или повече команди, и като различни смеси от двете. А като данни може да бъде текст, цели числа, реални числа или просто поредица от битове.
 

Изглежда че си чувал за von Neumann architecture, но изглежда не познаваш добре Харвардската архитектура с разделяне потока команди и данни с помощта на въвеждане на отделни вътрешни блокове кеш памет за съхранение на команди и данни, както и шини за за тяхното предаване. ARM Cortex е точно такъв.
Така че твоето твърдение е вярно само за архитектурата на фон Нойман.

Научи поне това, че и командите на програмата, и данните, с които те работят, стоят на едно и също място, в оперативната памет, и там всяко от тях е кодирано като поредица от байтове.

Надявам се, че вече научи каква е разликата между двете архитектури.
Освен това машинните команди в ARM Cortex са с фиксиран размер: 32 и 16 битови, няма 8 битови или дори 48 битови команди като в x86.
Това че ти дадох пример с x86 беше за твое улеснение, ако ти дам пример с ARM Cortex може да ти дойде нанагорнище.

Защото нещата, които ти повтарям и ти така и не си в състояние да схванеш, са сред най-най основните. Те дори не са никакво специфично знание, а обща култура, която се очаква да има всеки след 7-и клас.

Нещата които ми повтаряш са безнадеждно остарели.
Микропроцесорите се развиват непрекъснато.
Не може със знанията си от едно време, да даваш съвети за съвременни микропроцесори, които даже и не си помирисвал.
Да не говорим за микроконтролерите, които имат и мощна аналогова периферия.
Там само с познания по цифрова електроника направо увисваш.

[аменеменема]

Или мислиш, че баба ми е написала тези програми

Това, разбира се, не са „програми“, а и такива фрагментчета всеки може да си копне откъде ли не, мрежата е пълна с тях, както и с всичко друго. Пляскането на такъв текст тук не показва абсолютно нищо. Все едно да сложиш снимка на Скарлет Йохансон и да твърдиш, че „ти си я правил“ (я снимката, я самата Скарлет).

разделяне потока команди и данни с помощта на въвеждане на отделни вътрешни блокове кеш памет за съхранение на команди и данни

Това няма абсолютно никакво отношение към въпроса, защото адресируемата памет е единствено оперативната, а кешът е само образ на един или друг малък участък от нея, който програмистът не вижда и с който той няма пряка работа. Фактът, че програмистът поставя и данните, и командите на едно място си е налице и никъде не смята да ходи.

Освен това машинните команди в ARM Cortex са с фиксиран размер

Това също няма никакво отношение към въпроса.

Нещата които ми повтаряш са безнадеждно остарели

Аз повтарям едно нещо, защото то единствено, а не твоите брътвежи, има отношение към въпроса, и то съвсем не е остаряло.  Да твърдиш обратното е също толкова глупаво, колкото и постоянното ти несвързано дърдорене ту за едно, ту за друго без отношение към темата, и приказките ти за „диалектичност в програмирането“.

Тези твои шутовщини маскарят занаята на програмиста. А уверявам те, този занаят е далеч от празнословие и фантасмагории. Можеш да внушиш, че си компетентен, само на някой съвсем наивен и то закратко – подобно на успеха, с който древната програма „Елиза“, макар с крайно ограничен речник и съвсем просто поведение, успява да имитира лекар-психотерапевт в диалог с истински човек. Всъщност първата програма-трол.
Както вече писах вчера, ако същите нелепости издърдориш някъде наживо пред хора, начаса ще те сметнат за луд, със съответните последствия, и ти го знаеш. Но под шапката на анонимност си решил, че можеш да си ги позволиш. Жалка и недостойна работа.

[onzi]

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»

енгелсе,

хайде отново:

поясни какво разбираш под диалектическо и какво под формално противоречие.

Когато имаме две твърдения:
2+2 = 4
2+2 = 7
Между тях има формално противоречие, защото едното от тях не е истина.
За да имаш диалектическо противоречия и двете твърдения трябва да са истина, макар и в противоречие.

нали съм ти казвал, че като почнеш да разсъждаваш, става трагикомично

първо, ти нямаш две твърдения. имаш едно. от малоумието ти горе излиза, че в него няма противоречие. и като вземем предвид, че според онова червеното липсата на противоречие е критерий за лъжа, то излезе, че твърдението '1 - 1 = 0' е лъжа.

хайде сега да се поправиш. било относно червеното, било относно противоречията /формални или диалектически, в червеният цитат не е уточнено/.

давай, продължавай с веселбите

[Nor1]

За физическото разделение на паметта при Харвардската архитектура (за данни и за инструкции) Енгелс е прав.

[аменеменема]

За физическото разделение на паметта при Харвардската архитектура (за данни и за инструкции) Енгелс е прав

Разбира се, че не е.
Т.нар. „харвардска архитектура“ в споменатите процесори се отнася до кеш-паметта, а с нея програмистът няма работа, така че самото споменаване на х.а. е безпредметно.
Програмите си програмистът разполага в оперативната памет, където команди и данни се съхраняват съвместно и неразличимо едно от друго.
И именно поради тази неразличимост съдържанието на кой да е участък от паметта винаги може да бъде тълкувано по различни начини – абсолютно прост факт, на който Енгелсът се опитва да придаде вълнуваща мъглива загадъчност и „диалектичност“.
А като му посоча, че обект и тълкуване са различни неща и затова многозначността на тълкуването съвсем не значи, че самият обект (участък от памет) някак си „хем е едно нещо, хем не е“,  почва да приказва за какво ли не, вкл. за харвардска архитектура – неща без връзка с твърдението му за „хем-хем“, с които има за цел просто да разводни приказката. И така да отклони вниманието от неспособността си да защити нелепата си теза за „диалектичност в програмирането“.

[Nor1]

E, има някои, дето се хващат на уловката му и не могат да различат обективно съществуваща рисунка от субективното възприятие на тази рисунка 

"Млада жена и старица", "заек и патица", "стълби нагоре и надолу" и т.н. са класически опт. илюзии. Мозъкът никога не приема двата варианта едновременно, а превключва между тях. Така че противоречие няма. Нито пък може да се направи синтез между двата варианта (теза и антитеза) 

[micky]

* Истинският програмист не пише на PASCAL;
* Истинският програмист не се страхува да използва GOTO;
* Истинският програмист може да пише цикли заемащи цели страници без да се обърка;
* Истинският програмист харесва аритметичния IF, защото той прави програмата по-интересна;
* Истинският програмист пише самомодифициращи програми, особено ако това спестява 20 наносекунди на някой еднократен преход;
* Истинският програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.

Грета Тулюмберг на програмирането!

[фелдкурат Ото Катц]

...може ли малко по-простовато да ни обясните на нас, пейзаните? Много сложно написано (и илюстрирано) това горното, нищо не се разбира, даге.

Благодаря.

[onzi]

няма нищо за обясняване. бъзици на тема програмиране от 70те години, както отварящото мнение, така и онова за писането на паскал.

паскал го водеха идеален език за първи стъпки в програмирането, там всичко е ясно - променливите се декларират в началото, типовете им са установени и не могат да се променят току-така, за да се обърнеш към функция, тя трябва да е вече декларирана, ако искаш да скачаш насам-натам с goto - можеш само в рамките на текущата процедура и след изрично деклариране на местата, където да скачаш, и т.н.

като цяло програмирането на паскал те учи на добри навици относно структурирането както на данните, така и на програмите.

а противоречията на енгелс не се нуждаят от обяснение

[onzi]

* Истинският програмист може да пише цикли заемащи цели страници без да се обърка;

имах един асистент, който убедено твърдеше, че ако можеш на даден език за програмиране да врътнеш цикъл, то този език ти го знаеш.

там, при него, на едно контролно, един френд пише ли, пише, и по едно време се усеща, че нещо някакъв цикъл не е затворил. и почва да си гледа кода и да се чуди. иде асистента, посяга да му вземе листата и му вика 'колега, няма име тука'. а нашият: 'чакай бе, то цикъл няма, ти име искаш'.

[66]

ARM- архитектурата значи RISK процесор. Тоест процесор който има малко и прости (основни) инструкции. Изпълняват се бързи и правят простички неща.
Такива процесори се слагат в телефони, таблети ..... Преди се слагаха във големи високопроизводителни машини. Примерно ALFA процесорите или риск процеорите на AMD, забравих им обозначението.

Има и специфични инструкции конкретно при AMR 5.x 7.x или 9.x процесорите сворзани със специфичното им използване в мобилни устроства.
 
/Риск архитектура имат и руските процесори за военни приложения/

х86 архитектурата има повече, вече много повече инструкции, които правят повече неща и се изпълняват по-бавно. Със всяко поколение добавят нови инструкции и вече е манджа с грозде.
Тука тънкостта е че некъде по времето на Пентиум две (или пък три не помня вече) Интел купи разработка на странична фирма щото първите пентиуми беха по-бавни от 486. Та тази архитектура всъщност се състои от няколко специализирани риск процесора в х86 процесора и интерпретатор който разбива инструкциите x86 на прости РИСК инструкции.
 
Кое е по-добро е спорно.
В x86 нямаш достъп до микрокода
От друга страна аналогията е с хардуевните ускорители в графичните карти, които са изкл ефективни за специализирани задачи.
 
Май и така не е ясно 

[Engels]

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»

енгелсе,

хайде отново:

поясни какво разбираш под диалектическо и какво под формално противоречие.

Когато имаме две твърдения:
2+2 = 4
2+2 = 7
Между тях има формално противоречие, защото едното от тях не е истина.
За да имаш диалектическо противоречия и двете твърдения трябва да са истина, макар и в противоречие.

нали съм ти казвал, че като почнеш да разсъждаваш, става трагикомично

първо, ти нямаш две твърдения. имаш едно. от малоумието ти горе излиза, че в него няма противоречие. и като вземем предвид, че според онова червеното липсата на противоречие е критерий за лъжа, то излезе, че твърдението '1 - 1 = 0' е лъжа.

хайде сега да се поправиш. било относно червеното, било относно противоречията /формални или диалектически, в червеният цитат не е уточнено/.

давай, продължавай с веселбите

Ако за теб 2+2 = 4 и 2+2 = 7 е само едно твърдение, всичките ти останали разсъждения увисват във въздуха.

[Engels]

Това, разбира се, не са „програми“, а и такива фрагментчета всеки може да си копне откъде ли не, мрежата е пълна с тях, както и с всичко друго. Пляскането на такъв текст тук не показва абсолютно нищо. Все едно да сложиш снимка на Скарлет Йохансон и да твърдиш, че „ти си я правил“ (я снимката, я самата Скарлет).

Хайде след като мрежата е пълна с тях, намери ми поне една програма подобна на моята която да е Асемблер, Дизасемблер и Емулатор за ARM Cortex с размер не по голям от 2-3 мегабайта. Или поне подобна програма от която може да се копне нещо. Приятно търсене.
Още повече ще ми е интересно, как ще копнеш нещо от EXE файл и после да го използваш в друга програма.
Ето тук вече съм ти оставил подобна програма, пробвай се да копнеш нещо от нея.
https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=755.msg54906#msg54906

Това няма абсолютно никакво отношение към въпроса, защото адресируемата памет е единствено оперативната, а кешът е само образ на един или друг малък участък от нея, който програмистът не вижда и с който той няма пряка работа.
Фактът, че програмистът поставя и данните, и командите на едно място си е налице и никъде не смята да ходи.

Остави кеша на спокойствие, явно не схващаш за какво става дума.
Дяволът е в подробностите.
Тоест как се комбинират данните и командите.
В единия случай който ти познаваш, в поредицата от байтове, един байт може да бъде команда, а друг данни. Това и децата го знаят.
В другия случай за който аз ти говоря, в поредицата от байтове е възможно в един и същи байт да имаш едновременно и команда и данни. Забележи в един и същи байт, а не в поредица от няколко байта, където някои от байтовете са команди а други данни.
През цялото време ми цитираш неща, който в миналото може и да са били истини, но сега в най добрия случай са полуистини, защото както ти казах микропроцесорните архитектури търпят развитие.
Без проблем мога да ти напиша програма за ARM Cortex при което командите и данните да са напълно разделени. Командите ще са във Flash паметта, а данните в RAM паметта. Просто ще използвам команди които не съдържат в себе си данни, разполагам минимум с 12 свободни регистри в самия процесор, където мога да генерирам данни и да ги пращам на съхранение в RAM паметта, после да си ги тегля от там и да ги обработвам.
Тоест в паметта където са командите, няма да има никакви данни и обратно, при данните няма да има никакви команди, но не в това е въпросът.
Вече споменах, че всяка ARM команда започва с 4 бита, които определят дали командата да се изпълни или не.
Както Nor1 оригинално се пошегува при подобна ситуация:

Чоп ли хвърля да си избере какво да прави ? Или си има скрити талончета за търкане ?

:thumbs_up-3334:
Има нещо подобно на 4 битoви талончета за търкане в началото на всяка машинна команда.
Наричат ги: Condition code suffixes
От там гадае дали да изпълни или да не изпълни инструкцията.
 

0000  EQ Equal Z set
0001  NE Not equal Z clear
0010 CS Carry set C set
0011 CC Carry clear C clear
0100 MI Minus/negative N set
0101 PL Plus/positive or zero N clear
0110 VS Overflow V set
0111 VC No overflow V clear
1000 HI Unsigned higher C set and Z clear
1001 LS Unsigned lower or same C clear or Z set
1010 GE Signed greater than or equal N set and V set, or N clear and V clear (N == V)
1011 LT Signed less than N set and V clear, or N clear and V set (N != V)
1100 GT Signed greater than Z clear, and either N set and V set, or N clear and V clear (Z == 0,N == V)
1101 LE Signed less than or equal Z set, or N set and V clear, or N clear and V set (Z == 1 or N != V)
1110 Always (unconditional) Any

Да имате спомен за нещо такова при х86?
 

Както вече писах вчера, ако същите нелепости издърдориш някъде наживо пред хора, начаса ще те сметнат за луд, със съответните последствия, и ти го знаеш. Но под шапката на анонимност си решил, че можеш да си ги позволиш. Жалка и недостойна работа.

Всичко което твърдя го доказвам с конкретни примери.
Пак ти казвам важен е само машинния код, асемблера можеш да го променяш както си искаш. Дал съм ти конкретен пример как преди 16 години съм заменил асемблера на Microchip със свой собствен.
http://www.asterpic.narod.ru/PIC16FXXX.htm
Даже ти качих програмата (Асемблер, Дизасемблер и Емулатор) с два мини тестови файла за да се убедиш че работи.
 

[onzi]

Ако за теб 2+2 = 4 и 2+2 = 7 е само едно твърдение, всичките ти останали разсъждения увисват във въздуха.

не се прави на по-тъп, отколкото си. твърдението, в което трябваше да намериш противоречие, за да бъде истина, е '1 - 1 = 0'. това, че после ти си измисли отнякъде някаква двойка твърдения, мен не ме интересува. питах те за това подчертаното и позеленено.

[66]

няма нищо за обясняване. бъзици на тема програмиране от 70те години,

Бъзици, ама на голо.
Всяка средваща версия на ПО е по-бъгава, тромава и огромна.
 
Един познат написа програма под ДОС, не помня 2 или 3, която беше къде 1К и делеше времето на процесора между две задачи. Така можеше да си работи докато некъв текст се печата. ПО онова време страница LQ текст можеще да се печата и минута.
Това ко се не лъжа микромеките го въведоха с вин 98. Размера беше бая МВ и забиваше .....
Съответно андроида е мултитаскинг от версия шест или седем, тва па съфсем прясно ....
 

[Engels]

Програмите си програмистът разполага в оперативната памет, където команди и данни се съхраняват съвместно и неразличимо едно от друго.
И именно поради тази неразличимост съдържанието на кой да е участък от паметта винаги може да бъде тълкувано по различни начини – абсолютно прост факт, на който Енгелсът се опитва да придаде вълнуваща мъглива загадъчност и „диалектичност“.

Неразличими друг път.

Ако бяха неразличими, как според теб от смесените байтове на данните и командите, дизасембирам машинните команди и данните обратно до асемблерни команди?
 

[micky]

Още повече ще ми е интересно, как ще копнеш нещо от EXE файл и после да го използваш в друга програма.

Елементарно Уотсън, но не е културно и затова не е масова практика.
Споделените парчета се слагат в DLL-ки.

[onzi]

няма нищо за обясняване. бъзици на тема програмиране от 70те години,

Бъзици, ама на голо.
Всяка средваща версия на ПО е по-бъгава, тромава и огромна.
 
Един познат написа програма под ДОС, не помня 2 или 3, която беше къде 1К и делеше времето на процесора между две задачи. Така можеше да си работи докато некъв текст се печата. ПО онова време страница LQ текст можеще да се печата и минута.
Това ко се не лъжа микромеките го въведоха с вин 98. Размера беше бая МВ и забиваше .....
Съответно андроида е мултитаскинг от версия шест или седем, тва па съфсем прясно ....

още уин 3.1 го можеше това с печатането. макар че си беше зор и нямаше кой знае какъв смисъл, то като тръгне оня принтер - се едно банциг, изнасяш се максимално бързо от стаята.

[Engels]

Още повече ще ми е интересно, как ще копнеш нещо от EXE файл и после да го използваш в друга програма.

Елементарно Уотсън, но не е културно и затова не е масова практика.
Споделените парчета се слагат в DLL-ки.

Да, ако ти ги сложат в  DLL-ки, но ако имаш на разположение само EXE файл увисваш.
Нищо използваемо не можеш да измъкнеш от програмата която съм ви пуснал тук.
 

[onzi]

енгелсе,

не се скатавай! намери противоречието в твърдението '1 - 1 = 0'. щото ако няма, то излиза, че това твърдение е лъжа, нали така

[Engels]

Ако за теб 2+2 = 4 и 2+2 = 7 е само едно твърдение, всичките ти останали разсъждения увисват във въздуха.

не се прави на по-тъп, отколкото си. твърдението, в което трябваше да намериш противоречие, за да бъде истина, е '1 - 1 = 0'. това, че после ти си измисли отнякъде някаква двойка твърдения, мен не ме интересува. питах те за това подчертаното и позеленено.

А ти не се прави на интересен.
И децата знаят, че за да имаш диалектическо противоречие са нужни поне две верни твърдения които са в противоречие помежду си.
  

[micky]

Да, ако ти ги сложат в  DLL-ки, но ако имаш на разположение само EXE файл увисваш.

Увисвам ако е писана от гениален идиот. В нормалния случай просто я стартирам и чакам да върне каквото ми трябва. :)
Ама ти си дизасемблирай - лошо няма!
Само че се уточнявай дали говориш за микроконтролери, или за микрокомпютри. Едното има операционна система, ама няма да ти кажа кое.

[onzi]

И децата знаят, че за да имаш диалектическо противоречие са нужни поне две верни твърдения които са в противоречие помежду си.

сиреч в показаното от мен твърдение няма противоречие, следователно е лъжа, така ли?

[66]

няма нищо за обясняване. бъзици на тема програмиране от 70те години,

Бъзици, ама на голо.
Всяка средваща версия на ПО е по-бъгава, тромава и огромна.
 
Един познат написа програма под ДОС, не помня 2 или 3, която беше къде 1К и делеше времето на процесора между две задачи. Така можеше да си работи докато некъв текст се печата. ПО онова време страница LQ текст можеще да се печата и минута.
Това ко се не лъжа микромеките го въведоха с вин 98. Размера беше бая МВ и забиваше .....
Съответно андроида е мултитаскинг от версия шест или седем, тва па съфсем прясно ....

още уин 3.1 го можеше това с печатането. макар че си беше зор и нямаше кой знае какъв смисъл, то като тръгне оня принтер - се едно банциг, изнасяш се максимално бързо от стаята.

Предполагам ползвайки паметта на принтера като буфер и внимавайки да не го препълниш, ....
Говоря ти за реален мултитаскинг под ДОС! с размер 1К!

[аменеменема]

Енгелсе, пак много приказки и никаква, ама абсолютно никаква връзка с това, за което се изхвърли първоначално. Какво се опитваш през цялото време, да удавиш публиката с приказки ли? То не беше дизасемблиране, то не беше копиране от екзета, то не бяха кешове и такива и онакива архитектури, то не бяха допотопните басни за Мел и Истинския таковата ... Аман бе!
Всичко това и 100× по толкоз няма да докаже дивотиите ти за „диалектическо програмиране“. Или по-конкретно за това, че някаква редица от байтове или битове хем била нещо си, хем не била това нещо си. Глупости на квадрат!
Редица от N бита е низ от N нули и единици и нищо повече. Всичко останало са само възможни интерпретации на тези битове. Това е положението, Минке.

ARM- архитектурата значи RISK процесор

Абе по-скоро е RISC (reduced instruction set). RISK е друго :)

[Engels]

енгелсе,

не се скатавай! намери противоречието в твърдението '1 - 1 = 0'. щото ако няма, то излиза, че това твърдение е лъжа, нали така

Ако си мислиш, че само ти си геният който е открил глупост в цитата от Хегел, прочети идеолога на Сорос, направо бледнееш пред него.
Можеш сам да се убедиш, ако прегледаш втория том на библията за неолиберасти:
 Том 2. Время лжепророков: Гегель, Маркс и другие оракулы
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4632524
Абе ти да не си неосъзнат неолиберал, а да се мислиш за социалист.
Всичките философски позиции които поддържаш са типично неолиберални.
 

[66]

Енгелсе, пак много приказки и никаква, ама абсолютно никаква връзка с това, за което се изхвърли първоначално. Какво се опитваш през цялото време, да удавиш публиката с приказки ли? То не беше дизасемблиране, то не беше копиране от екзета, то не бяха кешове и такива и онакива архитектури, то не бяха допотопните басни за Мел и Истинския таковата ... Аман бе!
Всичко това и 100× по толкоз няма да докаже дивотиите ти за „диалектическо програмиране“. Или по-конкретно за това, че някаква редица от байтове или битове хем била нещо си, хем не била това нещо си. Глупости на квадрат!
Редица от N бита е низ от N нули и единици и нищо повече. Всичко останало са само възможни интерпретации на тези битове. Това е положението, Минке.

ARM- архитектурата значи RISK процесор

Абе по-скоро е RISC (reduced instruction set). RISK е друго :)

Мерси. Посипвам си главата с пепел. Написах го на български, после викам дай да коригипам да е по познато и виж кво станА. Пропущил края.

[Engels]

Да, ако ти ги сложат в  DLL-ки, но ако имаш на разположение само EXE файл увисваш.

Увисвам ако е писана от гениален идиот. В нормалния случай просто я стартирам и чакам да върне каквото ми трябва. :)
Ама ти си дизасемблирай - лошо няма!
Само че се уточнявай дали говориш за микроконтролери, или за микрокомпютри. Едното има операционна система, ама няма да ти кажа кое.

Не се притеснявай и двете вече имат операционна система.
Ако се съмняваш питай гугъла за RTOS for ARM Cortex-M.
За да не се хабиш направо ти давам отговора -  FreeRTOS
 

[micky]

Енгелс можеше да мине метър, ако беше врътнал към квантовите компютри.
Там с кюбитовите си е пълна лудница, даже и да си ги нахендрил в суперпозиция...
Подсказвам безплатно, ама той човека си е забил в някакви кортекси.
Няма лошо - секи луд с номера си, други сме с цяла програма!

[onzi]

...

енгелсе,

истина ли е твърдението '1 - 1 = 0'? и ако е истина, то къде е противоречието?

[Engels]

Енгелсе, пак много приказки и никаква, ама абсолютно никаква връзка с това, за което се изхвърли първоначално. Какво се опитваш през цялото време, да удавиш публиката с приказки ли? То не беше дизасемблиране, то не беше копиране от екзета, то не бяха кешове и такива и онакива архитектури, то не бяха допотопните басни за Мел и Истинския таковата ... Аман бе!
Всичко това и 100× по толкоз няма да докаже дивотиите ти за „диалектическо програмиране“. Или по-конкретно за това, че някаква редица от байтове или битове хем била нещо си, хем не била това нещо си. Глупости на квадрат!
Редица от N бита е низ от N нули и единици и нищо повече. Всичко останало са само възможни интерпретации на тези битове. Това е положението, Минке.

ARM- архитектурата значи RISK процесор

Абе по-скоро е RISC (reduced instruction set). RISK е друго :)

Няма проблем, щом те дразни понятието диалектическо, нека да го наречем програмиране с променлив код. Или програмиране 2 в 1.
 
То е като да наречеш национал-социализма фашизъм за народонаселението няма съществена разлика.
 

[аменеменема]

ако беше врътнал към квантовите компютри

Ами отдавна му казах – ако иска неопределеност, само там я има. Ама Хегел и Енгелс там няма-а-а. И Фойербах даже няма – нито Лудвиг, нито Карл.

[micky]

Няма проблем, щом те дразни понятието диалектическо, нека да го наречем програмиране с променлив код. Или програмиране 2 в 1.

Наречи го и 3 в 1 с промоция ако искаш.
То така един друг колега на руските ракети им вика фалоси, ама комшийката има друго мнение и то не е за руските ракети...

[Engels]

...

енгелсе,

истина ли е твърдението '1 - 1 = 0'? и ако е истина, то къде е противоречието?

Тежък случай си. Difficult To Cure.

 Difficult to Cure 1984 Live
https://www.youtube.com/watch?v=8yzvZAtC5h4

[Engels]

Въпрос с понижена трудност.
На кого е снимката поставена в аватара ми???
Да видим кой пръв ще открие.
Времето тече!
 

[аменеменема]

Няма проблем, щом те дразни понятието диалектическо, нека да го наречем програмиране с променлив код. Или програмиране 2 в 1.
....... няма съществена разлика.

Има дотолкова съществена разлика, че изобщо няма прилика.
Както ти казах отдааааавна вече в тази говорилня, самоизменящите се програми съществуват открай време и могат да се правят на всяка фоннойманова машина – нема общо с кортекси и вортекси.
При това никой освен теб не ги нарича диалектически: тази дума, да знаеш, си има смисъл, а е прието да се говори смислено.
Освен това фактът за съществуване на самоизменящи се програми не придава на редичките от битове или байтове в паметта никакъв магичен или двойствен или умствено необозрим смисъл – те са си една и съща тъпня и всяка има абсолютно фиксиран смисъл без разлика дали наоколо има процесор и дали той се занимава с нещо.

[micky]

Въпрос с понижена трудност.
На кого е снимката поставена в аватара ми???
Да видим кой пръв ще открие.
Времето тече!

И ако после открие на кого е снимката на моя аватар го черпя лимонада.

[onzi]

Тежък случай си.

тежко е, наистина. хайде пак: истина ли е твърдението '1 - 1 = 0'?

за предпочитане е да отговориш с 'да' или 'не'.

[аменеменема]

И ако после открие на кого е снимката на моя аватар

Така ме затруднява. Кажи му да си свали очилата.

[Engels]

Тежък случай си.

тежко е, наистина. хайде пак: истина ли е твърдението '1 - 1 = 0'?

за предпочитане е да отговориш с 'да' или 'не'.

Е как да отговоря с 'да' или 'не'.
След като:
1 - 1 = 2
Ако от едно същество от женски пол, извадиш с цезарово сечение друго същество от женски пол, получаваме две същества от женски пол.
Тоест 1 - 1 = 2
 

[micky]

1 - 1 = 0
1 - 1 = NULL

И приключвам с безплатните подсказвания!

[Engels]

Въпрос с понижена трудност.
На кого е снимката поставена в аватара ми???
Да видим кой пръв ще открие.
Времето тече!
 

Явно ви трябва подсказване.
Това е човекът от когото Бил Гейтс открадна с помощта на Тим Патерсън MS-DOS и я продаде на IBM.

Microsoft закупува Q-DOS от Патерсън за 50 000 долара. На 12 август 1981 г. IBM представя IBM PC – персонален компютър на цена 2 880 долара, с по-добри характеристики от Apple II и операционна система PC-DOS, предоставена от Microsoft.

[Engels]

1 - 1 = 0
1 - 1 = NULL

И приключвам с безплатните подсказвания!

Пропуснал си:
1 - 1 = Zero

Zero is both the digit 0 and the number 0.

[micky]

Zero is both the digit 0 and the number 0.

Хайде сега отпочвай да делиш с което ти хареса в знаменател.
Щото аз с NULL го мога.

[Engels]

Въпрос с понижена трудност.
На кого е снимката поставена в аватара ми???
Да видим кой пръв ще открие.
Времето тече!
 

Явно ви трябва подсказване.
Това е човекът от когото Бил Гейтс открадна с помощта на Тим Патерсън MS-DOS и я продаде на IBM.

Microsoft закупува Q-DOS от Патерсън за 50 000 долара. На 12 август 1981 г. IBM представя IBM PC – персонален компютър на цена 2 880 долара, с по-добри характеристики от Apple II и операционна система PC-DOS, предоставена от Microsoft.

Явно и подсказване не помага.

[onzi]

Тежък случай си.

тежко е, наистина. хайде пак: истина ли е твърдението '1 - 1 = 0'?

за предпочитане е да отговориш с 'да' или 'не'.

Е как да отговоря с 'да' или 'не'.
След като:
1 - 1 = 2
Ако от едно същество от женски пол, извадиш с цезарово сечение друго същество от женски пол, получаваме две същества от женски пол.
Тоест 1 - 1 = 2

т.е. ти твърдиш, че твърдението '1 - 1 = 0' не е вярно, така ли?

[micky]

Енгелс, а знаеш ли че DOS не е операционна система? :)

[onzi]

да бе, хич не е, само е съкращение от 'disk operating system'

[onzi]

енгелсе,

виждам, че твърдението '1 - 1 = 0' ти идва в повече. да го опростим малко.

истина ли е твърденето '1 = 1'?

[micky]

да бе, хич не е, само е съкращение от 'disk operating system'

Съкращение and nothing else. :)

[Engels]

енгелсе,

виждам, че твърдението '1 - 1 = 0' ти идва в повече. да го опростим малко.

истина ли е твърденето '1 = 1'?

Колкото и твърдението 2 = 2

[onzi]

това 'да' ли е, или 'не'?

хегел въобще употребявал ли е такива кратки думички?

[Engels]

това 'да' ли е, или 'не'?

хегел въобще употребявал ли е такива кратки думички?

И Енгелс не ги е използвал, само метафизиците ги използват.
Вече многократно съм го цитирал:

Метафизикът мисли само чрез неопосредствувани противоположности; неговата реч се състои от: "Да-да, не-не, всичко друго е от Лукавия". За него нещото или съществува, или не съществува: нещото не може да бъде то самото и същевременно нещо друго.

[Engels]

Докога ще ви чакам?
Кой е на снимката?