За съжаление аз не съм толкова голям оптимист. Още в края на 80-те и началото на 90-те години в УССР се появиха националистически движения, напр. "РУХ". Оттогава там израсна цяло едно поколение, възпитано изключително в дух на ненавист към собствените си корени и дори към собствените си дядовци, ветерани от Отечествената война, и в дух на култ към нацистките колаборационисти, надминали по зверства и немските си господари навремето, с които собствените им дядовци са се били и са ги победили. Това е резултат на дълга и планомерна работа на САЩ там. Превратът през 2014 г. беше просто венецът на многогодишните им усилия и тяхната най-голямата геополитическа победа в историята, макар и постигната вече на етапа на залеза на могъществото им. При все че си счупиха някой и друг зъб в Крим, който беше най-лакомото парче от баницата, но им се изплъзна. Украйна се превърна в идеален антируски инструмент и както се казва, САЩ ще воюват с Русия до последния украинец. Не знам кой по-лесно ще се върне към корените си - Украйна, Тайван, Македония или Черна Гора. Но САЩ ще се откажат от Украйна едва когато приемат раздялата на света на сфери на влияние като неизбежен факт, а себе си - просто като една от великите сили, а не "изключителна страна", за каквато се смятат сега. И, уви, това май няма да стане в близко бъдеще. Не ми се вярва да им уврат тъй скоро дебелите глави, както дълго време не увираха руските дебели глави, които си правеха илюзии по отношение на САЩ и Украйна.