Ганко... Ганкооо... ряпа да ядеш...
Ето класиката:
"... - Грешка имаш, синко, Русия, не може да се победи; ти да си вземеш парите от даскала, който те е учил - каза му чорбаджи Мичо ядосан.
Но понеже учителят още там, с историята в ръце, доказа, че Русия била бита в Кримската война, Мичо се развика, че неговата история лъже, и понеже беше настоятел училищен, той не допусна да бъде условен учителят занапред.
Природно нервен и горещ човек, той се раздразнюваше изведнъж, колчем се осмеляха да противоречат на заветните му убеждения. Той тогава пламваше, крещеше и псуваше. Днес той беше весел и като сядаше още, каза с победоносен вид:
- Пак са яли бой нашите!
- Как? - извикаха радостно учудени няколко гласа.
- Любобратич и Божо Петрович изтрeпали няколко хиляди турци - каза бай Мичо, който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си.
- Браво, да са живи! - изкрещяха няколко гласа.
- И Подгорица взета - продължи бай Мичо.
Удивлението порасте до висока степен, като че е превзета не Подгорица, а Вена.
- Оръжие, доброволци, колкото щеш: идат из Аустрия!
- Истина??!
- И Босна гори пак. Сърбия мърда и готви войски. А мръдне ли Сърбия, то ще бутне и нас. Спукана му е работата на нашия...
- Взеха го дяволите!
- А Аустрия ще си наляга парцалите, защото Горчаков от Петербург ще ѝ каже: „Стой! Колят ли се, бият ли се, то си е тяхна работа там.“ Спукана, спукана е...
Всички наостриха уши и слушаха с благодарение приятните новини, които даваше чорбаджи Мичо.
- До колко души са избити? - попита Никодим.
- Турци ли? Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, речи пет, речи ги десет, няма да сбъркаш. Ония синковци херцеговци не знаят шега.
- То добро, ако е вярно.
- Аз ти казвам, че е вярно.
- Отде научи това? - попита чорбаджи Марко.
- От вярно място, джанъм. Кир Георги Измирлият завчера..."
