Ганко... Ганкооо... ряпа да ядеш...
Ето класиката:
"... - Грешка имаш, синко, Русия, не може да се победи; ти да си вземеш парите от даскала, който те е учил - каза му чорбаджи Мичо ядосан.
        Но понеже учителят още там, с историята в ръце, доказа, че Русия била бита в Кримската война, Мичо се развика, че неговата история лъже, и понеже беше настоятел училищен, той не допусна да бъде условен учителят занапред.
        Природно нервен и горещ човек, той се раздразнюваше изведнъж, колчем се осмеляха да противоречат на заветните му убеждения. Той тогава пламваше, крещеше и псуваше. Днес той беше весел и като сядаше още, каза с победоносен вид:
        - Пак са яли бой нашите!
        - Как? - извикаха радостно учудени няколко гласа.
        - Любобратич и Божо Петрович изтрeпали няколко хиляди турци - каза бай Мичо, който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си.
        - Браво, да са живи! - изкрещяха няколко гласа.
        - И Подгорица взета - продължи бай Мичо.
        Удивлението порасте до висока степен, като че е превзета не Подгорица, а Вена.
        - Оръжие, доброволци, колкото щеш: идат из Аустрия!
        - Истина??!
        - И Босна гори пак. Сърбия мърда и готви войски. А мръдне ли Сърбия, то ще бутне и нас. Спукана му е работата на нашия...
        - Взеха го дяволите!
        - А Аустрия ще си наляга парцалите, защото Горчаков от Петербург ще ѝ каже: „Стой! Колят ли се, бият ли се, то си е тяхна работа там.“ Спукана, спукана е...
        Всички наостриха уши и слушаха с благодарение приятните новини, които даваше чорбаджи Мичо.
        - До колко души са избити? - попита Никодим.
        - Турци ли? Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, речи пет, речи ги десет, няма да сбъркаш. Ония синковци херцеговци не знаят шега.
        - То добро, ако е вярно.
        - Аз ти казвам, че е вярно.
        - Отде научи това? - попита чорбаджи Марко.
        - От вярно място, джанъм. Кир Георги Измирлият завчера..." 
