Бях невръстен тийнейджър, когато баща ми /военен тогава/, ме заведе на някакъв поход ли бе, лагер ли - не си спомням вече, но имаше само военни и части от семействата им и носеха всякакви пушкала. Тогава и за първи път стрелях с пушка. Не знам каква е била, но понеже много се натисках и на мен ми заредиха пушката, обясниха ми силно да натискам към рамото и как да се целя - имаше и мишени.
Притеснявах се повече от звуковия ефект, но като гръмнах вече не ми бе до него, щото колкото и да натисках, измести ме назад целия. Тогава бях може би 40 кила напикан. Нататък вече и в казармата и след нея, бая джепане съм издумкал.
Нямам разбира се манлихера, но така му се вика на желанието и надеждата, която умира последна.
Мммда, най големия калибър, с който съм имал щастието да гърмя /само че колективно/ - 4 бр. ЗУР "Волхов". А и се нагледах отблизо на такива стрелби - наоколо гърмяха руснаци, германци и чехи още.
После разправям на братчеда /военен пилот/ - бегай бързо братчет от тази служба. Няма спасение, ако попаднеш на някой натрениран поне толкова, колкото бяхме тогава.
Следва дълъг обяснителен разговор кой с какво и как.
Общо взето, стиснахме си ръцете на това, че сме имали армия.
Сега...сега и манлихера би свършила работа, щото един да уцелиш - другите от страх ще умрАт.
Тва последното - за да се фключа по темата.