Според мен доста по-логически свързано и последователно е мнението на Огнян Минчев. Разбира се, ако го изчистим от чисто конюнктурните "отговори" на предполагаеми нападки - реални или не, както и твърде свободното приписване на позиции на "либерали", "социал-демократи", "християн-демократи" и прочее:
https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/09/26/3317007_za_oporite_bez_koito_shte_se_udavim_v_uragana_na/Части, които за мен са важни:
"За мен има две по-важни разлики от това либерал ли си или "консерва". Първо, демократ ли си или авторитарист? И второ, подкрепяш ли интегрирана Европа, или смяташ, че тя е само украшение на многообразните национализми, избуяващи наново навсякъде по Стария континент?
....
Има два възможни подхода към изграждането на политическата система на едно общество. Първият подход е от човека, от гражданина - към държавата. Човекът може да бъде приоритет на държавно строителство от различна гледна точка. За класическия либерал човекът е надарен с неотчуждаеми права, част от които доброволно отчуждава с цел създаване на минимална държава, бранеща границите на неговата свобода спрямо свободата на другите в обществото. За християндемократа човекът е Божието творение, на което е дадено да познае свободата на избора между добро и зло, да опредмети своята любов към ближния в грижа и подкрепа за другите и да създаде една държава, припознаваща и охраняваща свободата на своите граждани. За социалдемократа приоритет има общността на непривилигерованите, но без гаранциите за демократичните права и имунитети на гражданина, тази общност не може да бъде защитена срещу силните на деня. Така в държавното строителство вървим от човека, от гражданина - към институциите, производни на неговата воля и интереси.
Когато в основата на държавното строителство стои "народът", основният проблем за решаване е
кой и с какво право говори от името на народа ....
Затова, без да сме непременно симпатизанти на Сорос, на международните банкери, на либералните тарикати, ще се възпротивим на такъв тип политически режим, който говори от името на "народа", независимо от това дали иска съветска власт или "нелиберална демокрация". Защото и в Иран аятоласите практикуват демокрация - от строго нелиберален тип между другото. Разделителната линия между либерали и консерватори не преминава през делението либерална срещу нелиберална демокрация. Консервативният демократ застава с не по-малко усърдие от либерала зад правото на гражданина да определя институциите на своята държава. Именно гражданската воля - а не "народът" - е тази, която легитимно може да определи дали едно управление трябва да бъде по-консервативно, ориентирано към традиция, национална солидарност, духовна - религиозна идентичност, или да бъде по-светско, по-либерално, по-неангажирано към проблемите на идентичността и естествената солидарност.
Гражданската воля трябва да реши дали една държава да бъде по-малка - а пазарът всемогъщ, или държавата да разполага с инструменти за стратегическо действие, които да коригират пазара в подкрепа на една или друга част от общността, в полза на един или друг публичен приоритет на общността. Тук вече чертаем границата между консервативния демократ, който мобилизира гражданите в подкрепа на своята визия за общността, и десния популист, който вика на помощ "народа" за да може да си прави каквото си иска.
....
Питайте, питайте политиците си
- на гражданина ли служат, гражданската общност ли представляват, или се пъчат в полза на "народа", на "онеправданите... вие ги избройте "малцинства, крилца и перца на постмодерната вакханалия в услуга на хаоса и диктатурата на "коректността". Коректност към кого по-точно...?
Ето там е разликата - между гражданина и "народа", основната разлика. Питайте първо за нея, а след това търсете къде са либералите, консерваторите, зелените и червените, кафявите и хамелеоните - по-лесно ще ги намерите.
....
Но хайде да се върнем у дома, в Европа, защото
Европа е в процес на преобразуване и - може би - на преосноваване
И в този процес трябва да различим тези, които смятат обединена Европа за основата на своето по-нататъшно развитие - национално, регионално, лично, от тези, които биха искали европейският проект да се самоограничи до "Европа на суверенните нации". Не осъждам никого - всеки има право на избор. Британците, макар и с незначително малцинство, избраха път извън обединена Европа. Други смятат за полезен един европейски проект, редуциран до безмитна зона и споразумение за свободна търговия. Трети искат нова дефиниция на Европа около нейните традиционни основания и идентичност, а не около абстрактно-глобалисткия модел на приютяване на всекиго отвсякъде в общността на Стария континент.
Според мен интересът на България е в това да имаме силна и федерална Европа в определени ключови направления на обществения живот - обща сигурност, добре охранявани външни граници, единна финансова и икономическа политика и политика на развитие, обща външнополитическа стратегия и проекция на международна сила. И същевременно подкрепям една по-децентрализирана в посока национален суверенитет Европа в областите на политиката на идентичността, културата, образованието, регионалното развитие и общностната солидарност. Затова не бих казал, че съм изцяло федералист или пък суверенист. В днешния свят, особено ако си периферна държава като България, имаш нужда от силни съюзници и интегрирана общност - заслон срещу ветровете на глобалните трансформации. И имаш нужда от топлината на своето наследство, идентичност, родова история и общностна солидарност - в семейството, в общността, в националната общност.
Когато задуха вятърът на промяната,
първата работа на тарикатите е да си сменят табелитеПреди има-няма 30 години го живяхме този хаос на пренареждането. Спокойно - промяната, която идва, е много по-дълбока и ще породи много по-голям хаос от този след края на комунизма. Затова е важно да знаем кои са тези опори, без които ще се удавим в урагана на промяната. Много са, различни са и за различните хора са различни. Според мен най-важната опора е всичко това, което осветява и освещава свободата на човека - на гражданина, на работещия човек, на вярващия човек, на стремящия се към себереализация човек, на оличностения човек. Внимавайте в изкушенията на табелите - сменят ги бързо, изкусно и тарикатски. За да ви поведат натам, накъдето вие нямате работа. "
