Аз пък не мога да разбера изначалния догматизъм, пристрастието към клишета, привързаността към теоретични положения в "чист" вид и неприемането, че в съвремието ни биха работили някакви други, миксирани или поне адаптирани модели.
Какъв модел прилага Макрон? А Тръмп? А Путин?, А др. Си?
Германия, с нейните "големи коалиции"? Австрия, Унгария, Чехия?
Може ли някой да ги пришие към добре известен, чист идеологически модел, икономически модел?
Това се отнася не само до моделите, а и до политическата същност на партии и движения.
Що Станишев да е хубаф с неговото залитане към либерализма на практика, а Нинова лоша с "тоталитарните" си методи?
Не се хващайте за думите ми, ясно е за какво говоря, според мен съвремието ни е толкова шарено, че няма как да се впише в рамките на утвърдените модели /политически, икономически, идеологически/ и винаги излизат извън тях. Което според мен е добро, стига да подхожда на конкретната страна, бит, разбирания... Съгласен съм, че излизайки извън рамките на добре утъпкания път, грешките могат и да се увеличат, ако на кормилото стои некадърна личност или личности, но следвайки само утвърдения бръмбар - със сигурност би ни завел само на едно определено място.
А тук - примери дал Господ!
Тъй че не разбирам защо все се опитвате да натиквате в определени рамки тези, които са осветени от прожекторите.
Гледайте резултатите.