9-ти май. Денят над всички дни!

[Nor1]

Ако случайно резултатът от ВСВ беше обратен, за какъв „Ден на Европа” щяхме да говорим, а и изобщо – за КАКВА Европа?

Пак за същите като сега. Само нямаше да е 8-9 май, а 20 април.

[micky]

Освен това, провъзгласената на 9 май 1950 г. в Париж декларация на Робер Шуман поставя първата цел пред бъдещото обединение на континента /за което още е нямал ясна идея как точно ще стане!/ – да се направи войната между европейските народи немислима!!!

Няма такъв континент. :)
Туй едно, друго да обединиш Евразия - дело интересное, но...

[Джиджи]

Няма проблем, Асол.
Джиджи е от нашите :)

100% вярно!!!  :aplause:

Снощи обаче ми се спеше и забравих да добавя:

От нашите е, ама има северно–атлантически уклон – като на президента Радев!  C:-)

А ти харесваш ли сегашния ни президент, Мики?

[Джиджи]

Освен това, провъзгласената на 9 май 1950 г. в Париж декларация на Робер Шуман поставя първата цел пред бъдещото обединение на континента /за което още е нямал ясна идея как точно ще стане!/ – да се направи войната между европейските народи немислима!!!

Няма такъв континент. 

Ми то и Брекзит няма. :D Можеш да питаш Фелдкурата по–горе ...  :b0315:

И Желязната завеса не е паднала – можеш да питаш Мики ...  :b0316:

[Асол]

ма има северно–атлантически уклон – като на президента Радев!

Интересно колко пъти трябва да срита евроатлантически талибански задници за да му повярвате!? Той е изключително наясно, че избирателите му не сте вие...заради вашите чувства не би рискувал точно нищо

[Lillian]

Защото сега всякакви верющи се смиряват (каквото и да означава това) а аз пускам тема за Победата.
Явно нямаме нищо общо с братушките. А уж си мязаме...
Но както и да е, че тукашните индивидууми палят некви свещи за нещо си.

палим свещи, защото е най-големият празник за източното православие
свещи пред олтара на ценностите си и за здравето на нашите близки, на децата ни
нещо не ти харесва ли?

[micky]

А ти харесваш ли сегашния ни президент, Мики?

Шегуваш ли се? :)
Летец-изтребител първи клас. Не е спал по паркинзите като едно друго нящо, спал е в изтребителите!
По онова време, на предизборната кампания, имах някакъв работещ акаунт оттатък (май kt_m работеше) и кандардисвах като бесен за Румен.
Имах си едно файлче и де що станеше приказка за Радев аз копи-паста няколкото клипа дето ги има из тубето.
Май се загуби че преинсталирах джамовете след това, щото сменях дискове...

[Асол]

свещи пред олтара на ценностите си

А те са? Това е първият ми въпрос. Вторият е - какъв ти е проблемът, че някой е отворил тема за 9 май? Мислиш, че с най-голяма важност са криминалните хроники - кой кога бил жена си, или кога жена му го е била? Коя дата би препоръчала за откриването на подобна тема?

[micky]

Коя дата би препоръчала за откриването на подобна тема?

Това беше моя реплика! Трябваше аз да я кажа!!! :D
Макар че избягвам да заям Лилето, не знам защо...
А по повод възмущението и - аз даже закъснях. Някак твърде късно ми писна от "велики понеделник", "велики вторник", "велики амнайстък". Абакалъм /пцувам на френски/ кой ви пречи да си палите свещичките.
И като е толкова люто важно, що няма тема - великденски празници, или нещо такова?

[buratinob]

Всеки да си празнува каквото му Аресва.
Буратино започва да празнува Свети РазпИти Петък!
 

[Lillian]

ще кажа и на двама ви,Асол и Мики
 има неща, които всеки знае, неписани правила, по силни от писаните
едно от тях е - никога не обсъждаш децата на някого, или вярата му
никога не може да ме питате защо паля свещи на Великден! никога!


п.п.
по нататъшните задевки, дати на теми, клюкарщини енд со он, не съм ги прочела

[Асол]

ще кажа и на двама ви,Асол и Мики
 има неща, които всеки знае, неписани правила, по силни от писаните
едно от тях е - никога не обсъждаш децата на някого, или вярата му
никога не може да ме питате защо паля свещи на Великден! никога!


п.п.
по нататъшните задевки, дати на теми, клюкарщини енд со он, не съм ги прочела

Не съм те попитала нищо подобно! Питах те за ценностите ти, които ти беше извадила извън скоби - пред децата и  свещите за Великден. Ти влезе в тази тема, заедно с претенциите си, че датата за откриването й не била подходяща. Даже до Гергьовден почти й забрани да се появява.

[micky]

никога не обсъждаш децата на някого, или вярата му

Някой, някъде, нещо да е обсъждал от вяра каквато и да е в тази една скромна темичка?!?
Освен твоя милост...
Джоджо-географията не се брои. :)

[Джиджи]

ма има северно–атлантически уклон – като на президента Радев!

Интересно колко пъти трябва да срита евроатлантически талибански задници за да му повярвате!?

Как така "ше сритва евроатлантически талибански задници"? И защо?!

Ми той самият е севроатлантик, душа! :D

Натовски генерал!!! 

[Асол]

Джиджи, вярата е хубаво нещо, душа! Колкото ние сме натовци, толкова натовци са и генералите ни. Ако си помислиш внимателно, ще видиш, че съм права

[Nor1]

Пилот (на руски изтребители и обучаван по руска програма) винаги ще бъде, генерал - най-вероятно също, ама натовски - след няколко години - не 

[buratinob]

Джиджи, радвам се че съм на линия и те моля да споделиш една "евро атлантическа ценност" че се загубих съвсем.
Само в затворена кутия  ги продават, няма описание, какво, колко, има ли Е-та, мезета или само кутията ни шиткат.

[micky]

Натовски генерал!!!

Натовски, или американски Джидже?
Нейсе, аз и да напиша нещо, ще се получи това:
 
Шото се сдобил с модераторка-закрилница без да искам. :)
Да ни е жива и здрава!

[micky]

Священная война - хор НОАК Китая
https://www.youtube.com/watch?v=P1L-Jfhq2IQ

[Джиджи]

Мики, май тая тема наистина станА провокативна.   

Аз невинна ... Въпреки че привнесох ено самальотче.

https://www.youtube.com/watch?v=xm5z3Qm3N7I

Радев, който навремето е учил в американската военновъздушна школа в Алабама, обеща да запази мястото на България в НАТО, но заяви също, че „еврофилията не означава непременно русофобия” …

Агенция Асошиейтед прес, цитирана от бТВ, а след това и от СЕГА на 13.11.2016 г.

[micky]

Темата си е провокативна. Тази дата просто няма как да не е провокация, освен ако не си тъп като налъм.
Колкото до Радев - ами провокирайте бе.
Що не направиш една тема и там ще се чешем...
Иначе тръгнали да си ходят разбираш ли.

[Асол]

Това не е точно за 9 май,, но има много връзка с темата. Ето нещо малко, да не кажа почти никак познато...

Памятник последнему защитнику Брестской крепости — памятник, расположенный на территории Мемориала памяти и славы, в городе Назрань Республики Ингушетия. Посвящён советскому солдату, последнему из бойцов, оборонявших Брестскую крепость в Великой Отечественной войне. Открыт 9 июня 2012 года.

Солдат изображён в полный рост в форме с оружием в правой руке на фоне фрагмента обстрелянной стены Брестской крепости. На стене прикреплена мемориальная доска с текстом: «В защите Брестской крепости участвовало 90 уроженцев Ингушетии. Последний защитник Брестской крепости лейтенант Барханоев, Умат Гирей Артаганович».

С боковых сторон на стену прикреплены ещё две мемориальные доски с именами 90 уроженцев Ингушетии, участвовавших в обороне Брестской крепости. Солдаты-защитники из Ингушетии были разных национальностей, а потому здесь фамилии не только ингушские, но и русские и различные другие.

На обратной стороне стены высечены патриотические надписи, которые оставили в крепости советские солдаты — защитники крепости в дни её обороны в Великой Отечественной войне: «Мы дали клятву. Умрём, но из крепости не уйдём», «Слава Кавказу! Назрань, Грозный. Прощайте, родные!», «Умрём, но не сдадимся. Ангушт», «Прощай, Родина. 20/VIII.41», «Василий из Кургана, Ваха из Назрани. За Кавказ. Артём. Султан» и другие[1].

[Джиджи]

Темата си е провокативна. Тази дата просто няма как да не е провокация, освен ако не си тъп като налъм.
Колкото до Радев - ами провокирайте бе.
Що не направиш една тема и там ще се чешем...
Иначе тръгнали да си ходят разбираш ли.

Тема за Радев съм направила по повод на интервюто му в "Панорама" преди около 15 дни.

А аз тук преставам да го коментирам.

[micky]

Точно в точката си е Асол.
Било е нещо страшно, мисля че е извън нашето въображение какво чудо е било...
А в съседните царства-государства рушат паметници на лягане и на ставане.
Русия търпи. Не знам как, не знам защо... Аз ако бях щях да ги насмета!

[buratinob]

Темата не е провокация.
Интересна е дава възможност за различен поглед.
Това, че някой намират едно "зелено" за "провокативно зелено" не е от територията на физиката, а на менталистиката.

[Асол]

Този текст бе отпечатан във вестник „Преса“ на 12 май 2015 година. Публикувам го тук с незначителни съкращения, понеже се надявам, че още има живот в него.

Народното въображение все още е живо, чувството за хумор – също. Ето ви един анекдот, нейде от Мрежата: Меркел казала на Путин, че няма да идва на Парада.  „Няма проблем – отвърнал той – не се предвижда участие на пленници“.

***
Политическите лековерници, нашите включително, никога няма да проумеят, какво се случи на 9 май в Москва.  Същият ден Костов се обясняваше, как е спасил парите си в КТБ.
Един друг - той пък земеделски титан и по съвместителство министър на отбраната – не харесвал паметника на маршал Жуков, открит в Стрелча, и не пропусна да се похвали, ей такива неща.  Маршалът, при всичките му крайности и дори диващини, няма какво да го мелят палетата, за предпочитане е това да го прави един Виктор Суворов, макар че и той напоследък започна да си противоречи.

Плевнелиев, който не може да задържа нищо зад зъбите си, и той се обадил: „Като държавен глава не се впечатлявам от големи паради и оръжие за масово поразяване“.
Голямо нещастие е думите да те издънват всеки път, щом си отвориш устата, няма друг подобен случай. Държавният глава на една никаква държава, най-непрокопсаната в Европа не се впечатлява – казва го един човек, който непрекъснато повтаря, че е държавен глава, сякаш все още не е сигурен в това.

Това беше най-тъпото и безсрамно нещо, което се чу около 9 май, и ние трябва да се гордеем, че беше казано на български език.  Сякаш чуваме реплика от семейна свада, когато съпругът-рогоносец високомерно казва на жена си: „Не се впечатлявам от теб!“
А става дума за честването на историческо събитие, което промени съдбата на света.
Българският президент си е един жалък политикан, нека си го кажем направо.
Той не се впечатлява, него едва го удържат да не се понесе срещу Москва с едничкият ни вертолет.

***
А Парадът на Полка на безсмъртните на 9 май беше нещо неописуемо, и това е слаба дума.
Няма как да не си кажеш, че никой не може да излезе на глава с руския народ. А и единствено в руския разум може да се роди подобно нещо – най-малко 400 хиляди души, само в Москва, бяха понесли портретите на свои родственици, участвали или загинали във Войната.  Този океан от фотоси бе величествен морален контрапункт на демонстрацията на военна мощ преди това.

Това бе величествен апотеоз на Паметта за жертвите. Мъничка отплата за преживяното от тях, а и от всички останали – и то без никакво политиканстване, без нечисти намеци, понеже Смъртта не търпи подобни неща.  Това беше Истинският Парад на Победителите – такива неща хора като нашият Плевнелиев и такива като него не проумяват.

Нашите политически дребосъци нямат сетива за подобни неща – между другото и заради това, че никога не сме печелили нито една война.

***
Това беше едно стъписващо Общение в страданието. Политиката е смешна пред подобно въодушевление – може би и затова не отидоха някои световни лидери в Москва.
Това въодушевление никога няма да секне. Питаха една жена дали ще дойде на парада и следващата година.  „Как не – отвърна тя, - ние живеем от 9 май на 9 май!“ Както искате разбирайте тези думи. А един малчуган каза за загиналия си прадядо: „Той сигурно мисли за нас.“

***
Путин предостави Червения площад на народа, даде му го под аренда за няколко часа - и направи страхотен удар.  И също се включи в марша на Полка на Безсмъртните, понесъл портрета на своя баща.  Тъкмо да го заподозрем в демагогия, и той си призна пред една репортерка, че героите от този Полк никога иначе е нямало да дефилират на Червения площад.

***
Парадът демонстрира една смазваща – за нас, анестезираните! - култура на Паметта.
Хиляди хора бяха ровили в архивите и издирили всяка троха за своите родственици - нещо, което е напълно непознато и невъзможно тук.  Така руснаците разбират величието на човешкия живот.  Гробът на прадядото е неизвестен, но наследниците му пазят негова карикатура за „фрицовете“, направена преди войната.

За друг пък разказваха, че скрил у дома си репродукция на икона – тогава, когато събаряли църквите, и когато по време на войната го обкръжили немците, мислено се помолил на иконата, и така се спасил – руският мистицизъм си е жив и до днес.
Една възрастна жена спомена, че наоколо, на площада, група немци непрекъснато се извинявали: „Еншулдиген, еншулдиген!“

Репортерката я попита: „Вашите родители биха ли им простили?“
„Не знам – замисли се жената, - това е сложен въпрос“.

Плевнелиевци веднага биха им простили.

Едно момче разказа, как на втората година върнали прадядо му от фронта и го пратили в лагерите да копае въглища – имаше и други такива признания, никой не фризираше Истината.  Едно няколкомесечно бебе – Иван, разбира се – пък го возеха на количка-танк.

***
Чуха се много и направо знаменити реплики.  По този начин, по време на Парада, Обикновените хора написаха на живо историята на други Обикновени хора. От тази история политиците се плашат. С основание. „Докато помним, победата ни ще бъде непобедима!“ – така казваха мнозина. Мъртъвците заслужаваха този парад.

***
Днешните лидери нищо не са научили от Историята, те я използват бакалски за конкретните си нужди – веднъж дъвчат Крим, за който вече не отварят и дума, сетне се захващат с Украйна.  И се крият, когато трябва да се почете Денят, в който Злото бе надвито, понеже трябва да поддържат театъра с Украйна, където сметките пак не излизат.
А какво общо има украинската бъркотия с победата над фашизма?

***
Все пак, Меркел се домъкна в Москва – но ден по-късно, а тя трябваше да види на живо Парада на Полка на безсмъртните.  И събра кураж да благодари на Героите. Думите й са многократно по-силни от присъствието й на площада, но усещането за неловкост остана.
Не е лесно един германски канцлер да признае: „Нека кажа на руския народ, че аз като канцлер на Германия се прекланям пред милионите жертви, които ви причини войната, разпалена от Хитлер. Искам да напомня, че /…/ Червената армия заедно със западните съюзници освободиха Германия от нацисткото господство“.

***
А един от участниците в Парада каза: „Не сме ви нужни като противници!“

***
Американците мълчат, и правилно: на всеки убит американски войник се падат 80 съветски.
В един момент репортерите се натъкнаха на правнука на Тито и това не бе изненадващо – Югославия даде един милион и 600 хиляди жертви по време на Втората война, което е най-много на глава от население, от всички страни, участвали в Касапницата.

***
Това бе парад на дълга към Мъртвите.  И една удивителна демонстрация на високата култура на паметта у този многострадален народ.  Нашите страдания са незначителни в сравнение с неговите, но и най-малките изпитания ни разочароват. Последно се юрнахме през 1989-а: „Хайде на променитеееее!“ - сякаш Захари Бахаров щеше да раздава на всеки калпак по един джакпот; и бързо се свихме, задоволявайки се да търпим хора, които унищожават тъкмо общата ни Памет.

***
А 19 денонощия щели да са нужни, за да преминат през Червения площад всички загинали съветски войници.
***

Дребните ни политикани са си все толкова жалки. А Общението в Страданието е все такава грамадна Сила. Културата на Паметта – също. Ние сме лишени от това

.
***
   
Автор:
Кеворк Кеворкян

[67]

БЕССМЕРТНЫЙ

Эта маленькая история случилась ровно год назад, 9-го мая, в городе Туле, на городском параде.
Играла музыка, мелькали букеты, не спеша продвигались нарядные виллисы.
По проспекту Ленина плыл бесконечный строй черно-белых бессмертных героев той войны. Все молодые, сильные, красивые, почти живые. И каждый из них, деревянной рукой, вел своего внука или правнука.
Вдруг, одна девчушка неожиданно отдала прадеда маме и быстро скрылась в гуще народа.
Девочку звали Наташа, и ей на мгновение показалось, что где-то в толпе, над головами, мелькнул ее прадед. Та же улыбка, те же усы, и медали вроде те же…
Наташа с трудом протиснулась сквозь плотную колонну и, наконец, нашла то что искала: какой-то щекастый мальчик, лет десяти, действительно нес фотографию ее родного прадеда. Девочка сразу узнала ее, ведь фотка та была единственная, прадед прислал ее с фронта и вскоре погиб.
Наташа аж захлебнулась от праведной ярости. Какая подлость! Даже имя не изменили!
Она бросилась на щекастого и стала вырывать у него плакат со своим героическим прадедом.
Но, мальчик, нисколько не смутился, не убежал, он отпихнул Наташу и принялся отчаянно сражаться за свой транспарантик.
Тут на помощь подоспела Наташина мама:

- А ну, отпусти, Гаденыш! Ты где это взял, бессовестный!? Это же наше! Сюда приходят люди с фотографиями своих дедов, а не чужих! Дай сюда, наглец!

Мальчик, оставшись без плаката, беспомощно заплакал и стал звать: «Ма-ма! Ма-ма! Они забрали!»
Толпа расступилась и из нее вынырнула взбешенная мамаша мальчика:

- В чем дело?! Вы с ума сошли, женщина?! Отдайте сюда! Какого черта к ребенку пристала!?
- Что!? Это вам должно быть стыдно! Чему вы учите сына? Распечатали чужой портрет, прицепили на палку и вперед на парад?! И где вы взяли нашу фотографию?
- Вы, что, ненормальная? Да - это мой родной дед - Сорокин Петр Поликарпович!
- Как? Как ваш? Но ведь, он мой… тоже.
- В смысле ваш...? Так, вы, что, дочь Николая?
- Я? Да… А?
- Боже мой, значит мы с тобой двоюродные сестры. Я ведь сто лет назад хотела найти кого-нибудь из ваших, но, то одно, то другое…
- Познакомьтесь, дети, вы брат и сестра, троюродные, правда, но ничего, все равно для нашего деда мы все одна большая семья…

С того дня прошел год, но обе семьи за это время успели очень сдружиться и превратиться в одну. Они теперь даже не представляют себе, как жили раньше, почти не зная о существовании друг друга.
И сегодня, Петр Поликарпович Сорокин поведет на парад своих правнуков, но только уже без ссор и обид, ведь его деревянной руки хватит на всех.
Наверняка хватит, он ведь настоящий бессмертный герой.
Еще бы, семьдесят лет как погиб, а все еще продолжает держать в кулаке всю свою большую семью…

P.S.

С праздником всех вас! Вспомните и поплачьте…
6+1509–Обсудить (6)ПоделитьсяИсточник storyofgrubas

[buratinob]

Кеворк Кеворкян.
Много голям!
Сега с напредване на годините и уталожване на страстите още по-безжалостен.

[Асол]

БЕССМЕРТНЫЙ

=====

Потресаващо!

[micky]

Еще бы, семьдесят лет как погиб, а все еще продолжает держать в кулаке всю свою большую семью…

думи нямам, само цитати...
Они боги войны из холодного ада, они не боятся холода, голода, жары, дождя

Да минат празниците...
Може да разкажа и за лениградската си жилка, ако не съм в Оймякона. Шото аз на големите дати все съм там :)

[Асол]

Може да разкажа и за лениградската си жилка, ако не съм в Оймякона. Шото аз на големите дати все съм там

Разказвай! На мен ще ми бъде много интересно..може да ни зарадваш и с фотоси от мястото на събитието

[micky]

Не съм ходил Асол. За съжаление...
Обратното е - идваха ни на гости, а аз дребосък.
Истински ленинградчани, оцелели от блокадата. Някъде там е станала заварката с брата на баба ми.
Както и да е - леля Вава си я знам че е видяла голям зор да ме научи що е то пугавица :)

[Ной]

Може да разкажа и за лениградската си жилка, ако не съм в Оймякона. Шото аз на големите дати все съм там :)

Хайде да опитаме да прескочиш тези големи дати без криотерапия! Съсредоточи се на разказа, моля те!
А аз ще се опитам да разкопая разказа на немеца, който слушал по радиото "Ленинградска симфония" пряко, седейки някъде из близките окопи, 9 август 1942-ра. "Слушах и разбирах, че ние сме загубили тази война!"

[micky]

Добре бе, ще разкажа. Но няма да е сега.
Нека минат църковните празници.

[buratinob]

Добре бе, ще разкажа. Но няма да е сега.
Нека минат църковните празници.

Какви празници бе?
Оттатък Сула бръщолеви за благодатния огън как винаги в определената от отците събота пали огъня.
Независимо от смяната на календара, на летоброенето Бог се съобразява с техните прищевки.

[micky]

Потрясающая СМУГЛЯНКА! А солистка просто талант! Music! Song!
https://www.youtube.com/watch?v=a3OkVznyemA

Сложете по едно палче. Моля. :)
Малката е готов главнокомандващ! Мдам, този народ има бъдеще. Или бъдещето е негово - там някъде...

[Асол]

А аз ще се опитам да разкопая разказа на немеца, който слушал по радиото "Ленинградска симфония" пряко, седейки някъде из близките окопи, 9 август 1942-ра. "Слушах и разбирах, че ние сме загубили тази война!

"
Тази книга я имаме - беше сборник с разкази, посветен на годишнина от победата. Не ми е под ръка в момента, пробвах да я намеря в нета, ама не успявам засега..нямам представа какво заглавие са и сложили руснаците, но отлично си спомням за "Ленинградската симфония" по време на блокадата. Друг разказ там е за панфиловците при Дубосеково.

 Ей ти друг малък талант

https://www.youtube.com/watch?v=Mowe4ojo_iY

[buratinob]

https://www.ploshtadslaveikov.com/simfoniyata-koyato-pobedi-hitler/

Обсадата би могла да продължи и още две години и да отнеме животите на близо милион цивилни жители. Но след края на войната, заловени германски офицери заявяват, че в момента, когато са чули „Ленинград“, както се прочува впоследствие Седмата симфония, са знаели, че никога няма да победят града.

Не е разказа но е нещо близко.

[ddantgwyn]

Както и да е - леля Вава си я знам че е видяла голям зор да ме научи що е то пугавица :)

Пугавица?!

[micky]

Тази "запетайка" си е с палче от време оно. :)
А тези буквално израстнаха покрай нас:
https://www.youtube.com/watch?v=1jqbYcikdo0
И станаха такива:
https://www.youtube.com/watch?v=roKt5V810s8

Принце, пугавица е копче.

[AnonimusBG]

Снимка от онова време за Седма(Ленинградска) симфония на Шостакович.

[Ной]

Принце, пугавица е копче.

Всъщност, копчето е пугОвица. Леля Вава наистина е имала трудности с обучението! 

[AnonimusBG]

И още една.

[ddantgwyn]

Принце, пугавица е копче.

Ами не, не е копче.

Копче е, както ти е рекъл Ной, пуговица.

Както и карова не е крава.

[micky]

Позна модераторке. :)
Въшката micky от въшка си проявявало характер и Вава видяла голям зор да му обясни що е то пугавица.
А си го пиша така, защото така са ми го преразказвали старците лека им пръст.

[Ной]

Да илюстрираме:
коричневая пуговка юлий ким

[Асол]

Наука за омразата ....
от Михаил Шолохов....

Във войната дърветата, както и хората имат всяко едно своя съдба. Аз видях огромен участък от гора, срязан от огъня на нашата артилерия. В тази гора неотдавна се бяха укрепили немците, изтласкани от село С., тук те са мислели да се задържат, но смъртта ги беше покосиха заедно с дърветата. Под повалените дънери на боровете лежаха мъртви немски войници, в зелената папрат гниеха разпокъсаните им на парчета тела и смолистият аромат на разцепените  от снарядите борове не можеше да скрие задушливо-сладникавата, остра воня на разлагащите се трупове. Сякаш дори земята с тъмните, обгорени и твърди краища на снарядните ями издаваше миризмата на гроб.
Смъртта властваше величествено и безмълвно на тази поляна, създадена и разровена от нашите снаряди и само в центъра на поляната се издигаше една запазено по чудо брезичка и вятърът разклащаше изранените й от снарядите клони и шумеше шумеше в младите, лъскави и лепкави листенца.
Ние минавахме през поляната. Свързочникът червеноармеец, който вървеше пред мен, леко докосна с ръка ствола на брезата, попита с искрено и гальовно учудване:
-   Че как си оцеляла тук, мила?.....
Но ако борът загива от снаряда, падайки като покосен, и там, дето е бил срязан, остава покрит с игли и смоли връх, дъбът посреща другояче смъртта.
В ранна пролет един немски снаряд беше попаднал в дънера на стар дъб, порасъл на брега на безименна рекичка. Разкъсаната, зинала дупка беше изсушила половината дърво, но другата половина, превита от взрива към водата, беше оживяла чудно пред пролетта и се беше покрила с млада шума. И до ден днешен сигурно долните клони на осакатения дъб се къпят в течащата вода,  а горните все още се протягат жадно към слънцето с изрязани, плътни листа…….
****************

Следва продължение....

[micky]

Вика Цыганова – Облака
https://www.youtube.com/watch?v=geHeOUMM9YQ

И чакаме продължение...

[Асол]

Висок, малко поприведен, с вдигнати като на ястреб широки рамена, лейтенант Герасимов седеше пред входа на блиндажа и разправяше подробно за днешния бой, за танковата атака на противника, сполучливо отбита от дружината.
Сухото лице на лейтенанта беше спокойно, почти безстрастно, възпалените му очи уморено присвити. Той говореше с дрезгав бас, като сегиз тогиз сключваше едрите възлести пръсти на ръцете си, и на неговата силна фигура,  на енергичното му мъжествено лице странно не отговаряше този жест, така красноречиво предаващ безмълвна мъка или дълбок и тягостен размисъл.
Но изведнъж той млъкна и лицето му за миг се преобрази: мургавите бузи побледняха, под скулите зашаваха, претъркулвайки се буци, а втренчено устремените напред очи пламнаха с такава неугасима, люта омраза, че аз неволно се обърнах натам, където гледаше и видях трима пленени немци, които вървяха през гората от предния край на нашата отбрана, и зад тях – конвоиращия ги червеноармеец в прегоряла от слънцето, почти бяла лятна рубашка и килнато на тила кепе.
Червеноармеецът вървеше бавно. Пушката се люлееше равномерно в ръцете му и проблясваше на слънцето с ошилото на своя щик. И също така бавно се влачеха пленените немци, като местеха неохотно крака, обути в къси, изцапани с жълта глина ботуши…
Вървящият отпред немец -  възрастен, с хлътнали бузи, гъсто обрасли с кестенява четина – се изравни с блиндажа, хвърли изпод вежди вълчи поглед, извърна се, като оправи вървешком окачената на колана каска. И тогава лейтенант Герасимов стремително скочи, викна на червеноармееца с рязък, лаещ глас:
-   Ти какво, на разходка ли си тръгнал с тях? Ускори крачка! Води ги по-бързо ти се казва!..
Искаше, види се, да извика още нещо, но се задъха от вълнение, стремително се обърна и бързо изтича по стъпалата на блиндажа. В отговор на учудения ми поглед политкомандирът, който присъстваше на разговора, рече полугласно:
-   Какво да се прави, нерви. Бил е в плен при немците, мигар не знаете? Поприказвайте с него някой път. Преживял е твърде много там и сега не може да гледа живи хитлеристи, именно живи! Мъртвите гледа спокойно, бих казал, дори с удоволствие, ама на, щом види пленени, или ще затвори очи и ще седи бледен и потен, или ще се обърне и ще си отиде. – Политкомандирът се приближи до мен и зашепна: - Случи ми се на два пъти да отида с него в атака: як е като кон и ако го бяхте видели само какво прави….Случвало ми се е да видя какви ли не работи, но както той блъска с щика и приклада, знаете ли, е странно!

*************

[micky]

В Минобороны рассказали, какую технику покажут на параде Победы
https://ria.ru/20190429/1553132220.html

Асол -  :way_to_go-1308:

И всека година, като наближат парадите се радвам, че нашия хм.. парад е преди руския.
Някак по-лесно се преглъща това позорище.

[micky]

Минобороны показало уникальные фото полководцев на парадах
https://ria.ru/20190430/1553165950.html

[micky]

Линия Сталина: Полоцкий рубеж
https://www.youtube.com/watch?v=nuVLbpU2rpc

[Асол]

Ще трябва да си довърша разказа на Шолохов през следващите дни...много е дълъг, а го няма в нета (набрала съм го едва половината)

[Чок觧]

Ще трябва да си довърша разказа на Шолохов през следващите дни...много е дълъг, а го няма в нета (набрала съм го едва половината)

Наука ненависти(Шолохов)   https://wiki.briefly.ru/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D0%A8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B2)

[Асол]

Същият! Аз го преписвам от книга издадена 1975 година - на български език

[Джиджи]

Наука ненависти(Шолохов)

Чоки, ти се върнА!  :bravo-1290: Дано да е за постоянно ...

П.П. На вниманието на уважаемия г–н Администратор:

Нямаме емотикон за най–често употребяваната българска думичка "ДАНО".  :sad-3295:

[Ной]

Нямаме емотикон за най–често употребяваната българска думичка "ДАНО".  :sad-3295:

Как да нямаме - ето го,  looking forward!
 

[Ной]

Чок觧, радвам се, че си тук с нас! 

[Джиджи]

Нямаме емотикон за най–често употребяваната българска думичка "ДАНО". 

Как да нямаме - ето го,  looking forward!
 

Абе, да ти кажа – ако не беше ми обърнала внимание ти, никога нямаше да се сетя, че е точно това. 8)

Затова и при "разчистването" на този набор от емотикони съм го махнала.

Но все пак последната дума има Принца, който напоследък мълчи като ... ти се сещаш като какво ...

[otvrat]

най–често употребяваната българска думичка "ДАНО".

Не съм чувал моят старшина да употребява "дано". Той постоянно използваше "кирливан" и "да ге!" Естествено, разменяше им местата в сложно съставно изречение.