Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
Шарж, сътворен от одиозна, позната на повечето от нас форумка, да бъде светла паметта ѝ.
Тц, не е от нея. Тя никога не е писала като анонимна, дори по времето, когато тази опция съществуваше във все още неразделения по онова време (2003) форум.
Това ми напомня за една прекрасна кратка история на нашия приятел, покойния Дон, пусната там - за едно младо английско моме, заселило се за кратко време в тяхното село - някой може ли да я намери, а?
Дон:
Джейн е четиринайсетгодишно английско момиченце, с изпъкнало и навирено задниче, едва завряно в удивително тесни панталони. Всяка сутрин тя вперва замечтан поглед там, където слънчевото отражение блести в морето на изток. Зад нея е авренското козе стадо, събрано от Мюмюн, синделски циганин, който се е главил пастир за по един лев на глава добитък на месец. Плюс по една бира за него и Джейн, привечер, когато се приберат от къра.
Мюмюн изчаква девойчето да вземе сутрешната си доза романтика и леко се покашля. Тръгват надолу, от Аврен всички пътища водят надолу, към едни тучни ливади. Кимам им за добро утро, тя ми се усмихва и като че ли за оправдание промълвява: There's No Place Like Home. Спомня си Дувър, високия бряг. Обзема ме тиха ненавист към родителите й - военни пенсионери, по на 45 години, дошли тук да си профукват парите и заврели чедото си в тоя генгерлик. Миналата година я записаха в авренската прогимназия, но както се очакваше, експериментът приключи с потресающ ефект и нулев резултат, научи се да приказва криво-ляво, но учителите не й дадоха диплома. Тогава бащата реши, че от Джейн нищо не става, и я даде да учи занаят при Мюмюн.
По обед вече жегата е непоносима, стадото и двамата пастири са някъде навътре в гората. Козите и те не шават. Слънцето е високо и не блести вече в морето. Бавно се нижат тези часове и аз постепенно забравям Джейн, всеки си има кахъри на този свят.
Малко преди залез отиваме до Каплата. Отдолу се прибира стадото и запречва цялата улица. Джейн размахва двуметров кривак, мъчи се да отмести стадото и реве с пълен глас:
- Ърть, дъйба твойтъ мамъ, дубитък, дъйба! Ърть!
Баща й и толкова не може.