Е, миг преди да ся наръгам, достойно, нека да ви река как стоят за мен нещата.
Представете си Firmin, както го описва AnonimusBG, който седи край огъня и си глозга кокала, докато, верен на лошия си навик, чете (яде) поредната си книжка.
Идва AnonimusBG и погледът му в ... кокала. Не пита "ти кво четеш", пита "ти кво ядеш". Което, както и сам се определил, го дефинира като кретен-кибик. Firmin, щото е добричък и по природа солидарен, му дава кокала, не му се свиди. Firmin така би дал кокал и на кучето си, на всяко куче. Това е добро начало. Кучето е символ на приятел, а и така е опитомено от вълк кога било - с кокал. AnonimusBG, вече сит и с кокал, пак не пита "ти кво четеш". Жив и здрав. Кретен-кибик. Тръгва си.
Явление второ. Норчо. Кокал няма, запилял се някъде. Може и AnonimusBG да си е тръгнал с него. Може и някое друго създание да го е отнесло. Норчо - и той не пита "ти кво четеш". Ти, казва, нищо не знаеш. Стоиш тук, край огъня, със знаци на шаман и воин - може и да си, кой те знай - с тази книжка в ръце, лъжеш себе си, лъжеш и другите, че знаеш. Тръгва си.
Явление трето. Рекидж. От света на духовете. Старо, казва, тези солипсисти гледат през теб и не те виждат. Сигурен ли си, че вече не си при Предците си, дух.
Явление четвърто. Хикса. Млад воин. Ей, дъртия, заседя се, вика. Гаси огъня и си режи гърлото. Време ти е. Ако искаш да си идеш достойно, де. Млад е. Кокалът, дето споделих AnonimusBG, бе пищяла на един кат него. А може би не, на едно прасе като да бе. Вече не помня. Но определено костният мозък не беше много. Това помня.
Епилог. Firmin, сам. Огънят догаря. Книжката е към края. Дали да не му я дадем на огъня. Нееее ... Бащата на Firmin, човек на знанието, преди много зими, намери в тетрадка негова много красива картинка, с рицари на коне. Беше изрязана страница от една Енциклопедия за наука. Енциклопедията беше голяма и тежка, а Firmin още малък. И си изряза картинката, за да я си я има и гледа, сам. Бащата на Firmin тогава му рече - само фашистите горят и унищожават книги, ти фашист ли си. Е, страницата се върна на мястото си, с малко лепило. Но на Енциклопедията, дори затворена и личеше, че една страница не е като другите.
Огънят догаря. Явно няма да е днес, не и в този живот. Някой да седне до огъня и да попита "ти кво четеш". После да прочете и той. После да обсъди. Или пък да помълчи със стария Firmin. Докато огънят догаря.