Прочетох тази статия
https://www.segabg.com/category-observer/vse-oshte-sme-zhertvi-na-skudoumnite-klisheta-na-komunisticheskata-propaganda в газетата и се почевствах омерзен. Прочетох и коментарите - от някои останах още по-омерзен.
Намерих долното - при цялата носталгия на автора, намирам това мнение за по-достоверно.
В архива си имам факсимилие от протокола на НС веднага след 9.9.44 с подписите на Н.Петков и П. Дертлиев за създаването на Народния съд и за активирането на лагерите.
Имах възможността през 1992 да споря лично с П. Дертлиев, А. Чирков (тогава видни социалдемократи), И. Павлов (в качеството му на кибик-наблюдетел) относно лагера на о. Белене, кога е саздаден и прочие - съжалявам, господата не знаеха (или твърдяха, че незнаят) но за сметка на това аз знам кой от 1941 е лежал там, имам и снимки.
За онези, които може би са забравили - картата, която изяде главата на Дертлиев - по-добрият (от Желев) първи президент - мое мнение, въпреки съмнителното миналя на дядо Петър.
Антикомунистите умора нямат!
25.06.2019, Д-р Анко Иванов
/Поглед.инфо/ В тези летни горещи дни отново избуява антикомунизмът. Веднъж като отричане на фашизма и приравняване на фашизъм и комунизъм. И втори път като тотално отричане на социалистическия период в развитието на България.
Характеристика на съвременните българогласни комунистофоби е „новият прочит на историята“, чрез който деформира историческата истина. И то с цел: оклеветяване на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото поколение чрез извратена история за социалистическия период. Една професорка, в едно интервю, в един безкрайно пеевско-соросоиден антикомунистически вестник се обяви за решителна промяна на учебното съдържание на учебниците в 10 клас по „История и цивилизация“. Моментално почти всички борисово-пеевски сайтове и някои вестници откликнаха на новата антикомунистическа атака. И разбира се остатъчното кариеристично СДС също се включис декларация. „Подкрепяме българските учители, които са сигнализирали за премълчаването на важни факти за режима, подкрепяме разследващия журналист Христо Христов, който от години поддържа паметта за зверствата на комунизма жива, подкрепяме проф. Евелина Келбечева и всички учени и общественици, които се противопоставят на този опит за подмяна на историята ни", заявяват от СДС. А кой подменя историята?
Чета внимателно въпросното интервю и в него намирам старите неадекватни лъжливи внушения към младото поколение на България. Те са доста, но си заслужава да се спрем само на едно от тях, вероятно най-наглото. Става дума за т.нар. „масово избиване“ и за броя на убитите без съд и присъда и „безследно изчезналите“ непосредствено след Девети септември 1944 г. – до края на октомври 1944 г. След 75 години е трудно да се определи абсолютно точния брой убити без съд и присъда. Произволно се изписват огромни цифри – до 30 000. Те са исторически неверни, хиперболични, достигащи до долнопробна фалшификация на истината. Придружени са с емоционалната фантастика: „Масови гробове се откриват навсякъде и това е страшното на този терор – че обхваща цялата страна и внася такъв страх и ужас, който е несравним с нищо“. Но нито едни историк досега не е посочил нито един масов гроб.
Да, действително непосредствено след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Тук става дума не са самия факт на убийства без съд и присъда, а за манипулиране и изкривяване на бройката. Тук има една манипулация, въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви реални доказателства отнася и безследно изчезналите лица. Сред безследно изчезналите се включват избягалите заедно с немската армия български фашисти; предалите се офицери и сержанти от българската армия в Македония и Сърбия на германските войски (у нас се водят за безследно изчезнали, а при немците – военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според доклад на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се считат около 5 000 души, но това са тези, за които не се знае къде са. Сред тях са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, полицаи, доносници на фашистката власт и т.н.
Да, има убити без съд и присъда полицаи, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа терористична власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от крайно дясно към крайно ляво. Когато жертвата се изправя срещу своя палач, не винаги закона стои по-високо.
Отмъщението е разбираемо, но юридически не е оправдано. Но не е оправдано и да се подменя историческата истина, защото няма достатъчно факти и изследвания, и се получава комунистофобска фалшивка. Когато човек чете подобни текстове би трябвало да си зададе елементарни въпроси и чрез техния отговор да разбере истината. Става дума за следните въпроси:
Първият въпрос е: “Колко са действително убитите без съд и присъда непосредствено след Девети септември“? Първата (1945 г.) публично посочена цифра е около 10 000 души. Тя е огласена от американския журналист Марк Етридж, изпратен от САЩ да проучи политическото положение в България и да подкрепи опозицията. След разговор с Цола Драгойчева той посочва около 10 000 убити, но никъде в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е измислица. При отпътуването от България Етридж вече надува цифрата и тя достига до 25 000 – 30 000. Е, може ли да се вярва на американски журналист изпратен с политическа явно антикомунистическа мисия в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите е 28 630 убити без съд и присъда. Тази цифра 28 630 е посочена от министърът на вътрешните работи на 16 ноември 1944 г. Но комунистофобите тенденциозно изменят съдържанието. Те пропускат, че в доклада на министъра, изрично е посочено, че „до този момент са арестувани 28 630 души“ и че броят на подсъдимите по Народния съд са около 10 хил. души. Не всички арестувани са убити. Не всички подсъдими са осъдени. В архивите няма доказателства за тези „масови убийства“ и „масови гробове“. Няма как и да се скрият гробове на 30 000 души!
Първото и единствено задълбочено и конкретно изследване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 г. от архивите на МВР изготвя поименен списък на безследно изчезналите непосредствено след Девети септември 1944 г. и смъртните присъди от Народния съд – общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броя на изпълнените смъртни присъди (от Народния съд) - 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е излишен – „нерде Ямбол, нерде Стамбол“.
Второто проучване са резултатите от работата на специална комисия, създадена в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област непосредствено след Девети септември 1944 г. От 1992 до март 1995 г. тази комисия събира данни и работи по предварителен въпросник: кога е убит?; къде е убит?; от кого е убит?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, полицаи, които пряко са участвали в издевателствата над антифашисти. Това е единственото публикувано сведение от обществено проучване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, но вероятно не са довършени. Защо СДС се отказва да продължи проучванията“? Вероятно, защото не се потвърждават лъжливите хипотези за „масови убийства“.
Най-сериозен и безспорен документ помагащ да се разкрие истината за убийствата без съд и присъда е отчетът на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров от 3 юли 1945 г. Важното в него е, че от осъдените 2618 души, изпълнените смъртни присъди са 1046, а в графата неизпълнени присъди остават 1572, от които трябва да се извадят избягалите от страната лица със смъртни присъди и помилваните от Министерския съвет. Това е цифрата на узаконените предварително убити (преди съда) лица – около 1400 души.
Вторият въпрос е: „Невинни ли са убитите без съд и присъда“? Лицата вземали решения или пряко участвали в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, бащи и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още множество малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до смърт своите жертви в полицията и в затворите, те носят ли отговорност? Те невинни ли са? Те трябва ли да бъдат оправдавани и на паметниците им да се поднасят цветя? На тях трябва ли да се поклоняваме? Ходът на историята показва, че не винаги се е чакал законният съд да се вземе решение. Такава е обстановката, при която се извършват незаконни убийства без съд и присъда. Не е случайно казаното от хърватския политик Стипе Месич през 2005 г. в реч във фашисткия концлагер „Ясеновац“ за жертвите: „Убитите в Блайбург (хърватски фашисти – б.м.) са жертви, но те не са невинни за други престъпления“, а две години по-късно добавя „в Блайбург са убити тези, които са отговорни за жертвите (комунисти, антифашисти – б.м.) в концлагера Ясеновац“.
Третият въпрос е: „Кой извършва тези убийства без съд и присъда?“, „Само комунистите ли избиват фашисти?“ Няма достатъчно обосновани факти и документи, които да посочват извършителите на тези противоправни действия. В архивите няма техните имена. Има само предположения. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на арестуваните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и войници от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус служещ на Третия райх. Убити са и редица офицери, полицаи, административни служещи от югославските и гръцките партизани. Има и войнишки бунтове и убийства на офицери. Има и убийства за лично отмъщение, като се използва смяната на властта. Редица партизани и нелегални от БКП и БЗНС са превишили своите права. Никъде в архивите историците антикомунисти не можаха да открият решения на ЦК на БКП и на Политбюро за убийства без съд и присъда. Но от антикомунистическата пропаганда явно нарочно се изтърва участието на БЗНС и другите организации на Отечествения фронт.
Да им припомним. На 5 октомври 1944 г. д-р Г.М. Димитров, при посещението в ЦК на БРП (к), заявява, че те (БЗНС) „също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на Народния съд“ (По Д. Шарланов. Българската гилотина…, с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си („Шест десетилетия борба против комунизма …, с. 88“) пише: „големи заслуги за провеждането на терора и извършване на екзекуциите (след Девети септември – б.м.) имат хората от земеделската левичарска група „Пладне“ на бившия лидер д-р Георги Димитров – Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите.“
Комунистофобските фалшивки са в разрез с историческата истина. А дали те не са продукт, създаден чрез финансиране от соросоидни източници и целеви средства от фондове като „Америка за България“? Фантастичната цифра от 28-30 хил. убити без съд и присъда през септември-октомври 1941 г., използвана от проф. Шарланов, Проф. Келбечева и други е недоказана, тя е приозволна. Тя се натрапва на обществото, получава статут на официална „историческа истина“, използва се в пресата, телевизията, интернет и всички медии за обвинения и борба с политическия противник. Тази недоказана, неточна и абсурдна цифра е фалшифициране на част от най-новота ни история. Най-осъдителното е, че тази изкуствено завишена висока цифра от 25-30 хил. убити без съд и присъда непосредствено след Девети септември безкритично и целенасочено се използва от вестници, телевизия и в сайтове в Интернет, натрапва се на българското общество като „научно“ доказана. Тя вече искат и натрапват и като „истина“ да се използва в учебници и учебни помагала и в преподавателски курсове по история.
Послеслов на в-к „Дума“
На 19.04.2018 г. в рубриката “Черно на бяло” на ДУМА авторът Христо Георгиев публикува документи за Народния съд от Централния държавен архив - подсъдими са общо 10 919 души, на смърт са осъдени 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са осъдени 1226, оправдани и с прекратени дела са 1600 души. На 1.02.2018 г. в същата рубрика публикувахме документи от Архива на МВР за лагерите след 1944 г., за които ни проглушиха ушите. В този край Ловеч например от 1235 въдворени там до 1962 г. лица 1142 са... за тежки криминални престъпления и аморални действия. Дори в “Белене” само половината от 11 520 затворници (1944-1962 г.) са политически.
